Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Мис София стоеше в средата на компютърната зала и щракаше с пръсти като учителка в забавачницата, за да привлече вниманието на учениците. Безбройните й наредени една над друга сребърни гривни звънтяха като камбанки.
- Ако някой от вас е проследявал собственото си родослов-но дърво - надвика тя врявата на тълпата, - тогава сигурно знаете какви съкровища лежат заровени в корените.
- О, за бога, моля ви, убийте тази метафора - прошепна Пен. - Или убийте мен. Едното или другото.
- Ще имате двайсет минути достъп до интернет, за да започнете да проучвате собственото си родословно дърво - каза мис София, като почука по един хронометър. - Едно поколение продължава приблизително двайсет, до двайсет и пет години, така че се стремете да се върнете поне шест поколения назад.
Стон.
От седма маса ясно се чу въздишка - Даниел»
Мис София се обърна към него:
- Даниел? Имаш ли проблем с тази задача?
Той въздъхна отново и сви рамене:
- Не, съвсем не. Чудесно. Родословното ми дърво. Сигурно ще е интересно.
Мис София наклони иронично глава:
- Ще приема това изказване за ентусиазирано одобрение. -Обръщайки се отново към класа, тя каза: - Вярвам, че ще намерите род, който си струва да проследите в писмено проучване с дължина десет до петнайсет страници.
На Лус й беше невъзможно да се съсредоточи върху това точно сега. Не и когато имаше толкова много други неща за
9. Паднали ангели осмисляне. Тя и Кам в гробището. Може и да не пасваше на стандартното определение за „романтично“, но Лус почти предпочиташе така. Това не приличаше на нищо друго, което беше правила преди. Да бяга от час, за да се мотае из всичките онези гробове. Да споделя с него този пикник, докато той пълнеше отново чашата й с идеално приготвено кафе с мляко. Да се забавлява със страха си от змии. Е, можеше да мине и без случката със змията, но Кам поне се беше държал мило в случая. Помило, отколкото Даниел през цялата седмица.
Никак не й беше приятно да го признае, но беше вярно. Даниел не проявяваше интерес.
Кам, от друга страна...
Тя го гледаше изучаващо, на няколко маси по-нататък. Намигна й, преди да затрака по клавиатурата си. Значи я харесваше. Кали нямаше да може да млъкне колко очевидно е хлътнал по нея.
Прииска й се да се обади на Кали сега, да изхвърчи от библиотеката и да помоли да направи заданието за родословното дърво друг път. Да говори суперлативи по адрес на някое друго момче беше най-бързият - може би единственият - начин да избие Даниел от главата си. Но съществуваше тази ужасна политика на „Меч и Кръст“ по отношение на телефоните, и всички останали ученици около нея, които изглеждаха толкова прилежни. Малките очички на мис София обхождаха класа в търсене на размотаващи се ученици.
Лус въздъхна, победена, и отвори търсачката на компютъра си. Не можеше да мръдне оттук още двайсет минути - без нито една от мозъчните й клетки да се е отдала на задачата. Последното, което искаше да прави, беше да проучва собственото си скучно семейство. Вместо това отпуснатите й пръсти изцяло по своя инициатива започнаха да набират тринайсет букви:
„Даниел Григори“.
„Търсене“.
Когато Лус отвърна на почукването по вратата си в събота сутринта, Пен падна в ръцете й.
- Предполага се, все някога ще ми просветне, че вратите се отварят навътре - извини се тя, като си оправи очилата. - Трябва да запомня да престана да се облягам на шпионките на вратите. Хубава стая, между другото - добави тя, като се оглеждаше наоколо. Прекоси стаята и се приближи до прозореца над леглото на Лус. - Изгледът не е лош, като не броим решетките и всичко останало.
Лус застана зад нея, загледана към гробището и, съвсем наблизо, към вечнозеления дъб, където си бяха устроили онзи пикник с Кам. И невидимо оттук, но съвсем ясно в ума й - мястото, където беше затисната под онази статуя заедно с Даниел. Ангелът отмъстител, който така тайнствено беше изчезнал след инцидента.
Споменът за разтревожените очи на Даниел, когато прошепна името й онзи ден, близкото докосване на носовете им, начинът, по който беше усетила върховете на пръстите му по врата си - всичко това я накара да се почувства разгорещена.
И жалка. Въздъхна и се извърна от прозореца, осъзнавайки, че Пен също беше продължила нататък.
Тя вдигаше разни неща от бюрото на Лус, като оглеждаше внимателно всяка от вещите й. Преспапието с фигурата на Статуята на свободата, което баща й беше донесъл от една конференция в Нюйоркския университет, снимката на майка й със смешно изрусена коса, когато е била горе-долу на нейната възраст, компактдискът на съименницата й Лусинда Уилямс, който Кали й беше дала като прощален подарък, когато Лус още не беше и чувала името „Меч и Кръст“.