Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Значи прилагате неговата техника? — запита Грант.
— Само като резервен вариант — каза Ву. — Сигурно разбирате, че двайсетпроцентов добив е недостатъчен за нашата работа. За да приложим клониране, трябва да разполагаме с цялата верига на динозаврова ДНК. И я получаваме оттук. — Той вдигна един от жълтите камъни. — От кехлибар — фосилизираната смола на праисторически дървета.
Грант погледна Ели, после и Малкълм.
— Наистина много хитро — кимна Малкълм.
— Все още не разбирам — призна Грант.
— Дървесната смола — обясни Ву — често залива насекомите и ги улавя в нещо като капан. Така насекомите се запазват напълно във фосила. В кехлибара се намират най-различни видове насекоми — включително и хапещи насекоми, които са смукали кръв от по-големи животни.
— Смукали са кръвта — повтори Грант, като зяпна от изненада. — Тоест пиели са кръв от динозаври…
— Силно се надяваме да е така.
— И после насекомите се запазват в кехлибара… — Грант поклати глава. — Да му се не види… наистина е възможно.
— Уверявам ви, че е — каза Ву.
Той се приближи към единия от микроскопите, лаборантът сложи под него парче кехлибар, в което се виждаше муха. Всички видяха на видеоекрана как мъжът забучи през кехлибара дълга игла в телцето на праисторическата муха.
— Ако в насекомото има чужди кръвни телца, може би ще ги извлечем и ще получим палео-ДНК, ДНК на изчезнал животински вид. Е, да, не можем да сме сигурни, докато не екстрахираме онова, което е в насекомото, докато не направим репликация и не я изследваме. Ето с това се занимаваме от пет години. Беше дълъг и бавен процес… но си струваше. Всъщност така по-лесно се екстрахира динозаврова ДНК, отколкото ДНК на бозайници, защото червените кръвни телца на бозайниците нямат ядра и съответно в тях няма и ДНК. За да се създаде бозайник чрез клониране, трябва да намерите бяла кръвна клетка, която се среща много по-рядко, отколкото червените кръвни телца. Но червените кръвни телца на динозаврите са имали ядра, както и тези на съвременните птици. Това е едно от многото доказателства, че динозаврите всъщност не са влечуги. Те са големи птици, покрити с кожа.
Тим забеляза, че доктор Грант все още изглежда скептично настроен, а Денис Недри, мърлявият дебелак, не проявява никакъв интерес, като че всичко това му беше известно. Той току хвърляше нетърпеливи погледи към следващата зала.
— Както виждам, господин Недри вече се е досетил за следващия етап от нашата работа — каза Ву, — а именно, как класифицираме ДНК, която сме екстрахирали. За тази цел използваме мощни компютри.
Минаха през плъзгащи се врати и се озоваха в студена зала, в която се чуваше силно бръмчене. В средата й се издигаха две двуметрови кръгли кули, а покрай стените бяха наредени шкафове от неръждаема стомана с височина около метър.
— Това е нашата високотехнологична „обществена пералня“ — уточни доктор Ву. — Шкафовете покрай стените са автоматични генни секвентори „Хамачи — Худ“, Работят с много висока скорост с помощта на суперкомпютрите „Крей Екс Ем Пи“, двете кули, които виждате в средата. Накратко, намирате се в една невероятно мощна генетична фабрика.
Имаше няколко монитора, по които информацията течеше толкова бързо, че беше трудно да се разбере нещо. Ву натисна един клавиш и намали скоростта.
— Тук виждате как всъщност изглежда структурата на малка частица от динозаврова ДНК — каза Ву. — Забелязвате, че последователността е образувана от следните четири бази — аденин, тимин, гуанин и цитозин. Това количество ДНК вероятно съдържа указания как да се направи един отделен протеин… да кажем хормон или ензим. Цялата молекула на ДНК е съставена от три милиарда такива бази. Ако информацията на този екран се сменя на всяка секунда и го наблюдаваме осем часа дневно, то ще са нужни повече от две години, за да обхванем с поглед цялата нишка на ДНК. Толкова е огромна. — Той посочи екрана. — Това е типичен пример, защото виждате, че в структурата на ДНК има грешка. Ето тук, долу, на хиляда двеста и първия ред. По-голямата част от извлечената от нас ДНК е накъсана или непълна. Затова първата ни задача е да я възстановим, или по-точно, трябва да го направи компютърът. Той ще прекъсне веригата на ДНК, като използва тъй наречените ограничителни ензими. Ще подбере няколко вида ензими, които могат да изпълнят тази функция.