Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— Значи вие сте сигурна, че Елена Петровна е водила бурен личен живот зад гърба на мъжа си?
— Зная го със сигурност — отвърна твърдо жената.
Колкото и да се мъчи, Анатолий Леонидович не успя да разколебае позицията на свидетелката. Не искаше да действа грубо и направо да й предложи пари, за да промени показанията си, тъй като това не беше в неговия стил. Още от работата си в милицията знаеше, че деветдесет и осем процента от резултатите на всеки разпит зависят от това как са формулирани въпросите и в каква последователност са зададени, неслучайно съществуваше цяла наука за тактиката на разпита. Анатолий Храмов владееше доста добре тази наука и прилагаше усърдно уменията си в адвокатската си практика. „Какво пък — мислеше си той, докато напускаше апартамента на свидетелката, — това не е последният ни шанс, ще продължим с опитите. Времето на мръсните номера още не е дошло“.
Часовникът показваше едва осем и половина вечерта и Храмов си помисли, че може да успее да направи още едно посещение. Качи се в колата, обади се по мобилния телефон на следващия от номерата, които Дударев му продиктува, и си определи среща.
След трийсет и пет минути влезе във входа и се качи на третия етаж, а след един час излезе навън, крайно озадачен. Просто не очакваше такъв обрат.
В единайсет без пет Денис Баженов вече стоеше на уговореното място на срещата. Внезапно усети, че се страхува. В течение на няколкото часа, изминали от първата му среща с продавача на компактдискове до този момент, той изпитваше остра възбуда от предстоящото приключение, смяташе се за умен, хитър и силен и изобщо не мислеше за опасността. Но сега, докато стоеше в здрача насред мръсния двор, за пръв път усети нещо като тревога. Да, той беше широкоплещест, силен и трениран и нямаше съмнение, че ако стане нещо, щеше да се справи с продавача на дискове, само че кой е казал, че той ще дойде сам? И защо не помисли по-рано за това?
Всъщност може би той просто си внушаваше някакви неща. Продавачът също щеше да дойде сам, защото трябваше да огледа Денис по-добре, за да се убеди, че това е точно той — същото онова момче, което тогава се е намирало до блока, където се взриви колата, тъй като той също не можеше да е стопроцентово сигурен и също трябваше да провери подозренията си. Дори и да не дойдеше сам, изобщо не бе задължително да го бият или да му причинят нещо лошо. Денис се стараеше да се успокои, но не успяваше. С всяка изминала минута, прекарана в очакване, страхът го завладяваше все повече и повече. Дори му хрумна срамната мисъл да си тръгне, докато никой не е дошъл. Но Денис Баженов отхвърли тази идея. Ако постъпеше като страхливец, Артьом никога повече нямаше да го уважава, а това бе равносилно на катастрофа.
Продавачът на дискове се появи около единайсет и половина, когато вече бе станало почти тъмно. Той беше сам и Денис веднага се успокои.
— Здрасти! — каза преднамерено високо той, стараейки се да изглежда спокоен и уверен в себе си. — Вече си мислех, че си забравил за уговорката ни.
Денис мушна ръка в чантата, която висеше на рамото му, извади банкнотата от петдесет рубли и в същото време натисна бутона на диктофона.
— Донесе ли диска?
— Донесох го — отвърна кратко продавачът. — Дай парите, защото ви знам аз вас, копеленцата. Ей сега ще грабнеш диска и ще хукнеш да бягаш.
— Да бе, как ли пък не — напери се Денис, — първо ми покажи диска, защото иначе може да стане обратното — аз да ти дам парите, а ти да ги грабнеш и да хукнеш да бягаш.
Той страшно се гордееше със себе си заради това, че успя да се пошегува дори в тази сложна ситуация. Като че ли не го грозеше никаква опасност, момчето не казваше нищо особено и дори напротив — държеше се спокойно и съвсем в реда на нещата.
Продавачът извади диска от плика, който носеше. В тъмното не се виждаше добре какво пише на обложката му и на Денис му се наложи да го доближи до очите си. Да, наистина, това беше Ирина Астапкина. Трябваше бързо да даде парите и да изчезне оттук. Но от друга страна, засега младежът беше казал много малко думи. Ами ако това не е достатъчно на Артьом, за да разпознае гласа? Трябваше да подхване някакъв разговор.
— А аз откъде да знам, че вътре е дискът точно на Астапкина, а не някакъв друг? — попита подозрително той.
— Това е диск, глупако, а не касета — подхвърли презрително младежът. — На него пише какво съдържа, а надписът е фабричен. Погледни, щом не вярваш.
Денис отвори кутията, извади диска и започна да го оглежда от двете страни. Той все още беше много млад и неопитен и не знаеше, че когато се боиш от нападение, не бива да ангажираш и двете си ръце. Поне едната ти ръка трябва да остане свободна. Денис държеше в лявата си ръка отворената кутия, а в дясната — диска. И точно в този момент ударът с нож го връхлетя.