Смъртта като изкуство

— Валерий Андреевич, а какво влиза в кръга на вашите задължения? — любопитно попита Антон.

Семаков мрачно се позасмя.

— Никой няма твърдо установени функционални задължения, това трябва веднага да ви стане ясно.

— Как, изобщо ли няма? — смая се Настя. — Та нали за всяка позиция трябва да има длъжностна характеристика.

— Именно, трябва да има. В нормалния театър ги има, в нормалните театри изобщо всичко е различно, а при нас нещата са надолу с главата. Сигурно тези хартишки се търкалят някъде, най-вероятно в сейфа на директора, но лично аз през всичките години работа в театъра не съм ги виждал. Каквото ни възложи ръководството — с това се занимаваме. Аз например трябва да работя със зрителите и да се занимавам с раздвижване на репертоара, тоест да насрочвам спектакли, да организирам гастроли и да печеля пари за театъра. Но вместо това по задание от ръководството се занимавам и с реклама, и с изготвяне на корпоративна продукция, като например картички и брошури, и със съставяне на програмки, и с организиране на тяхното производство, и с подготовка на материали за ежемесечника „Театрален афиш“. Печатници, тиражи, хартия, цветове, контакти с художника — всичко това е на моя гръб, макар че единственото ми пряко задължение е да работя със зрителите и с реализацията.

— Винаги ли е било така? — поинтересува се Сташис.

— Не, разбира се. — Костеливият нос на Семаков се смръщи от досада. — При предишния художествен ръководител се занимавах само с осигуряване на възможностите зрителят да види спектакъла. А това означаваше, че пътувах с актьорите, водех ги на творчески срещи, организирах информирането на населението, грижех се за актьора, създавах му условия, осигурявах транспорт, хотели, хранене, билети и тем подобни. А сега не водя никого никъде, вместо това ръководя билетните касиери, които всеки ден преди спектакъл трябва да сложат пред себе си деветстотин програмки и с моливче да отметнат имената на актьорите, които играят днес. Безкрайно творческа задача! — прозвучаха в гласа му нескрита горчивина и обида. — Дори репертоарните книжки, които трябва да се изготвят всеки месец — и с тях съм натоварен, макар че според логиката с това трябва да се занимава завеждащата трупата, защото именно тя носи главната отговорност за съставянето на репертоара.