Смъртта като изкуство

— Нещастна? — повтори Настя. — Красива, достойна, талантлива — и при това нещастна?

— Разбира се — убедено отговори Антон. — Тя е на възраст, когато всеки изживян ден, колкото и прекрасен да е той, намалява шанса й да получи още една роля, шанса още веднъж да излезе на сцената. И този неин шанс напълно и изцяло е във властта на един човек — художествения ръководител на театъра, който самолично, като се опира само на собствените си вкусове и пристрастия, решава дали тя ще играе, или не. Тя е абсолютно зависима от Богомолов и при това като умен човек си дава сметка, че професионалният й живот зависи от не твърде достойна в човешки план личност. Може ли това да бъде приятно? Разбира се, че е нещастна. И ужасно се страхува, че Богомолов няма да се върне в театъра, защото новият художествен ръководител може не само да не я направи своя любимка, той може изобщо да не я забелязва. Спектаклите, в които играе тя, ще бъдат свалени от репертоара и заменени с други, а и да не бъдат свалени, нейните роли ще бъдат дадени на друга актриса, по-млада, коя го харесва повече на новия художествен ръководител. И Евгения Фьодоровна с всичките си регалии и миналото си на заслужила тези регалии ще се превърне в актриса, която идва в театъра веднъж месечно, за да си вземе заплатата. Или изобщо не идва, защото заплатите сега се превеждат в карти. Пак има късмет, защото е на щат, така че при всяко положение ще й изплащат заплатата, ако обаче беше на договор, в края на сезона просто няма да й го възобновят. Да се оправя сама.

Забавно хлапе, с одобрение си помисли Настя, толкова млад — и вече толкова много разбира. Откъде ли се взема това?

— Добре, ами Семаков? С него вие разговаряхте активно, дори се изненадах.

— А, всичко разбрахте вие — усмихна се Антон свенливо и някак по детски. — Просто обърнах внимание, че в театъра има двама главни администратори, и се хванах за това. А после излезе наяве и всичко останало.

— Какво именно? Споделете, да сравним впечатленията си — помоли Настя.

— По-рано Семаков е бил харесван от предишния художествен ръководител и след идването на Богомолов известно време е запазвал позициите си, а после Богомолов е предпочел Красавина, най-вероятно самият той я е назначил, направил я е своя приближена, възложил й е работата с актьорите и с реализацията на репертоара, а Семаков е натоварил с разни мижави задължения. Семаков, Малашченко и Бережной са една гвардия, те се обичат и уважават взаимно, както обичат и уважават и своя предишен художествен ръководител, а Богомолов дружно мразят, само че докато Бережной грижливо крие това, драматургът и администраторът не си хабят силите за такива глупости и изобщо не си кривят душата. При това драматургът Малашченко се старае да запази достойнството си, а администраторът Семаков — не, все му е тая.