Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Вие, уважаеми Иля Фадеевич, не се намесвайте в творческия процес, никой не ви е молил, още повече че нищо не разбирате от него, вашата работа като завеждащ музея е да събирате архива, така че събирайте си го, а спектаклите все някак и без вас ще поставим.
Естествено, Малашченко след това започнал да смята Богомолов за човек тъп и нискообразован.
— Защото Иля Фадеевич има три дипломи за висше образование: чужди езици, филология и изкуствознание — завърши разказа си Валерий Андреевич Семаков. — А Лев Алексеевич смята, че може да се държи така с него. Това се случи още в началото, когато Лев Алексеевич тъкмо бе дошъл при нас, и тогава още не бяхме схванали колко труден, своеобразен и властен човек е, по инерция се отнасяхме към него като към нашия предишен художествен ръководител, който не си позволяваше нищо подобно и винаги се съобразяваше с мнението на драматурга. А случаят с „Францисканците“ стана добър урок за нас, веднага разбрахме с какъв човек си имаме работа.
Да, помисли си Настя, показателна история, но едва ли има връзка с покушението за убийство. Време е да преминат към по-конкретните въпроси. Например да проверят разказа на актрисата Арбенина.
— Кажете, Валерий Андреевич, чували ли сте, че в театъра е възможно да дойде режисьорът Черновалов? Разбира се, в случай че Богомолов не оздравее.
— Чувал съм — веднага, без да размисля, отговори Семаков. — Целият театър бръмчи, само за това се говори.
— А вие как смятате, реално ли е?
Администраторът сви рамене.
— Нямам представа. Това не е моята епархия.
— Но все пак — не мирясваше Настя, — как мислите, какво ще стане, ако Богомолов не се върне и вместо него дойде друг художествен ръководител?
— Мисля, че който и да дойде, той ще бъде само художествен ръководител, а не художествен ръководител-директор, както е сега.
— И какво следва от това?
— Следва, че Володя Бережной отново ще стане директор, то е очевидно. — Семаков погледна Настя като посредствена ученичка, която не може да схване елементарни неща. — Володя е прекрасен ръководител, работил е в театъра много години и знае тук всичко, от и до. Трябва да си пълен идиот, за да го смениш и да доведеш друг директор. Никой няма да се справи с нашите проблеми по-добре от Володя. Трупата го обича, защото и той искрено обича актьорите, грижи се за тях, уважава персонала, старае се да помогне на всеки колкото може. Освен това е блестящ организатор, знае всичко до последната подробност, включително откъде е най-добре да се купуват платове за декорите и костюмите и как трябва да се избират те във фабриката. Володя винаги знае какво да направи, за да се спестят пари, без да се ощетява качеството, има добри връзки с всички доставчици и предприемачи. И когато Бережной беше наш директор, всички живеехме щастливо. А когато Лев Алексеевич зае длъжността директор и направи Володя административен директор, всички просто изпаднахме в шок, не разбирахме как ще функционира театърът.
— Защо Бережной се е съгласил с понижението? Нали е можел да обърне гръб и да си тръгне. А той е останал — замислено забеляза Настя. — Не се ли обиди?
— Обиди се, естествено — с готовност кимна главният администратор, — разстрои се, натъжи се, дума да няма. Но той толкова обича театъра, толкова му е предан, че не можеше да си тръгне, остана, макар и като административен директор. Не мога, каза, да зарежа артистите, за да ги тормози Богомолов, ако не остана като буфер между него и актьорите, театърът направо ще се разпадне.