Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Така си и помислих — продължи да се усмихва господин Би.
Турецки лежеше в хотелската стая и размишляваше. Току-що се бе запознал със съдържанието на папката и сега, така да се каже, асимилираше прочетеното. Отначалото бъркаше имената на разните Ван, Сан, Ген, Чжан, но постепенно се ориентира. В оперативните доклади бяха описани най-подробно с точен час и място срещите на Ваня Монголеца с хонконгски бизнесмени, но нямаше нищо, което да подскаже сделка с наркотици. Вероятно господин Би бе разчитал на опита и съобразителността на своя руски колега. Посочени са имена и адреси, споменава се думата „стока“. Какво още му трябва? Да, пълно е с разните му там Ван и Чжан, хонконгски магнати, китайски мандарини, дяволите да ги вземат! И не щеш ли, сред тях се озовал и Иванушка, но не глупака, съвсем не глупака от приказките… Турецки отново запрелиства материалите. Стоп! Какво е това? Госпожа Стрелникова! Отначало не повярва на очите си, но черно на бяло пишеше: „17 авг. 95 г. В ресторант «Виктория» се състоя среща на г. Иванов с лидерката на общоруското движение «Прогресивни жени» — госпожа Стрелникова. На срещата присъства и г. Анатолий Павлов, редактор в издателство «Прогрес». Разговорът продължи четиридесет и седем минути.“ Толкоз, това сочат фактите.
Още не е намерил отговор на въпроса защо госпожа Стрелникова отиде, макар и инкогнито, на погребението на Кузмински, и пак така с този Павлов и Саргачов, а ето че сега се появява още една загадка, и то каква: бъдещ вицепремиер в компанията на един всепризнат бандит! „Най-късата линия е правата и най-краткият път — директният“, повтаряше му навремето старият адвокат, при когото изкара студентската си практика. Ще трябва да покаже този доклад на Саргачов и да види как ще реагира, когато прочете за срещата на госпожа Стрелникова с Ваня Монголеца. Впрочем защо Валера изобщо не му е споменал за това? Не би било зле да се посъветва и със Слава. Но къде е той? Къде се губи? Откакто тръгна тая сутрин да се разхожда из града, никакъв го няма. Турецки на няколко пъти набира номера му в стаята, но никой не вдигна слушалката. Минаваше полунощ и той сериозно се разтревожи. Чужд и непознат град, бардаци, проститутки, мошеници и престъпници на всеки ъгъл. „Само да ми дойдеш, Слава, на секундата те връщам в Москва!“ — закани се Турецки и позвъни на Саргачов:
— Не спиш ли?
— Ударил съм го на живот.
— Пиеш или какво?
— Ела и ще видиш.
Саргачов седеше в един фотьойл и гледаше порнографски филм по телевизията. На ниската масичка до него имаше голяма бутилка коняк и чинии с най-различни плодове.
— Прочети това — подаде му папката Турецки.
— Ако ти се пие, налей си — предложи Валерий.
— Очевидно много си падаш по коняка.
— Други напитки не признавам.
Саргачов чете материалите почти четиридесет минути, после внимателно ги прибра в папката и въпросително го погледна.
— Какво ще кажеш? — попита Турецки.
— Полезна информация.
— Да, но ако си размърдаме мозъците и вникнем в нея.
— Ами да почваме тогава гимнастиката. — Саргачов стана и изключи телевизора, приседна до масичката и наля в чашите коняк. Чукнаха се, пиха.
— Не те ли разтревожи нещо? — кимна към папката Турецки.
— Имаш предвид госпожа Стрелникова? Не. Не ме разтревожи. И какво толкова? Пристигнала жената в Хонконг, отишла на ресторант и забележи, не сама, а с кавалер, запознала се и разговаряла с друг мъж, който се оказал бандит. Ти виждал ли си Монголеца?
— За съжаление само на снимки. Анфас и в профил.
— Наистина жалко. Ако го видиш, няма да го познаеш.
— А ти срещал ли си се с него?
— Да, при миналата командировка. Запозна ме Джек Кан, онзи полуруснак-полукитаец, за когото ти говорих, доста внушителна личност, милионер, собственик на игрални и публични домове, един от големите мафиоти, занимаващи се с наркобизнес.
Турецки се замисли дали да не го попита открито защо е ходил на погребението на Кузмински с Лариса Ивановна и Павлов, но очевидно доста време се колеба, защото Валерий го изпревари:
— Не се измъчвай, Саша — усмихна се той. — Питай, каквото искаш.
Турецки продължила мълчи.
— Тогава аз ще те попитам. — Саргачов отново наля коняк и пи, без да се чукне. — Интересува ме следното. Аз съм, така да се каже, твой помощник по хонконгските въпроси. Ти обаче нито веднъж не ми се обади да се срещнем и да поговорим. Или всичко ти е ясно?