![Септемврийски светлини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/6/septemvrijski-svetlini-bg-download.jpg)
Септемврийски светлини [bg]
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: Мъглата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-492-1
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Септемврийски светлини [bg]». Краткое содержание книги:
Момчето се опита да преглътне, но устата му бе пресъхнала. До слуха му достигнаха още два отчетливи удара по вратата на къщата. Дориан отиде в гостната и се вторачи във входа. Струйки мъгла се процеждаха изпод прага. Разнесоха се още два удара отвън. Дориан застана пред вратата и се поколеба за миг.
— Кой е? — попита с пресеклив глас.
Единственият отговор бяха два нови удара. Момчето отиде до прозореца, но от булото на мъглата не се виждаше нищо. Не се чуваха и стъпки по верандата. Изглежда, неканеният гост си бе отишъл. Вероятно е бил някой заблуден пътник, помисли си Дориан. Тъкмо се канеше да се върне в кухнята, когато тропането се поднови, но този път по стъклото на прозореца — на десет сантиметра от лицето му. Сърцето на Дориан едва не изскочи. Той бавно заотстъпва към средата на стаята, докато не се блъсна в някакъв стол зад гърба си. Инстинктивно грабна един метален свещник и го размаха пред себе си.
— Махай се… — прошепна.
За част от секундата едно лице се мярна сред мъглата зад стъклото. Миг след това прозорецът се отвори широко от напора на силен вятър. Студено течение прониза Дориан чак до кости и той с ужас видя как едно черно петно се разля по пода.
Сянка.
Неясната форма се спря пред него и постепенно доби обем, издигайки се от пода като изтъкана от мрак кукла, дърпана от невидими конци. Момчето се опита да удари натрапника със свещника, но металът премина през тъмната фигура, без да ѝ причини вреда. Дориан отстъпи назад и сянката надвисна над него. Той почувства ледения допир на две ръце от черна пара, които обвиха гърлото му. Чертите на едно лице се избистриха пред погледа му; побиха го тръпки от глава до пети. Образът на баща му се материализира едва на педя от лицето му. Арман Совел се усмихна на сина си. Хищна и жестока усмивка, пълна с ненавист.
— Здравей, Дориан. Дойдох при мама. Ще ме заведеш ли при нея, синко? — прошепна сянката.
От звука на този глас душата на момчето се смрази. Това не бе гласът на баща му. Очите, в които гореше демоничен пламък, не бяха неговите. А и големите остри зъби, стърчащи от устата му, със сигурност не бяха зъбите на Арман Совел.
— Ти не си баща ми…
Вълчата усмивка на сянката се стопи и чертите ѝ се разтекоха като нагорещен восък.
Животински рев, пропит с ярост и омраза, отекна в ушите на момчето; невидима сила го запрати към другия край на стаята. Там Дориан се блъсна в едно от креслата и го събори на пода.
Зашеметен, той се изправи с мъка точно навреме, за да види как сянката се изкачва към горния етаж — пълзеше по стъпалата като оживяла катранена локва.
— Мамо! — извика Дориан и се затича към стълбата.
Сянката се спря за миг, впила поглед в него. Обсидиановите ѝ устни беззвучно произнесоха една дума. Неговото име.
Стъклата на прозорците в цялата къща се пръснаха с трясък, посипвайки дъжд от смъртоносни отломки, и мъглата нахлу на талази в Къщата на носа, докато сянката се изкачваше неумолимо. Дориан се втурна след призрачната форма, която се рееше над пода и напредваше към вратата на спалнята на Симон.
— Не! — извика момчето. — Само да посмееш да пипнеш майка ми!
Сянката се ухили. Миг по-късно безплътната черна маса се преобрази във вихър, който се процеди през ключалката на вратата. Изчезването на сянката бе последвано от миг гробовна тишина.
Дориан се завтече към вратата, но преди да я стигне, тя отхвръкна, изтръгната от пантите си сякаш от ураган, и се удари с все сила в другия край на коридора. Момчето се хвърли встрани и избегна на косъм сблъсъка с дървената плоскост.
Когато се изправи, пред погледа му се разкри кошмарна гледка. Сянката тичаше по стените на стаята на майка му. Симон спеше дълбоко в леглото си и собствената ѝ сянка падаше върху стената. Дориан видя как черният силует се плъзна по стената и устните на призрака докоснаха тези на майчината му сянка. Симон се замята в съня си, уловена в загадъчен кошмар. Невидими лапи я сграбчиха и я измъкнаха от завивките. Дориан се опита да се намеси, но неудържима сила го блъсна яростно и го изхвърли от стаята. Понесла Симон в обятията си, сянката стремително се заспуска по стълбата. Почти изгубил съзнание, Дориан все пак се надигна и я последва до долния етаж. Там привидението се обърна и двамата за миг се изгледаха втренчено.
— Зная кой си… — промълви момчето.
Изведнъж се появи ново лице, непознато за него — лицето на хубав млад мъж със сияйни очи.
— Нищо не знаеш — отвърна сянката.
Момчето видя как очите на призрака обходиха стаята и се спряха върху вратата, която водеше към мазето. Вехтата дървена врата се отвори рязко и Дориан почувства как някаква невидима сила неудържимо го бута натам. Той се търкулна по стълбите надолу към тъмното мазе. Вратата се захлопна отново като непоклатима каменна плоча.