Септемврийски светлини [bg]

— Приливът приижда — промълви тя.

Исмаел само кимна унило.

— Какво ще стане с нас? — попита Ирен, въпреки че и сама се досещаше. Все пак се надяваше, че приятелят ѝ, неизчерпаем извор на изненади, в последния момент ще извади от ръкава си някоя печеливша карта.

Той я погледна мрачно и надеждите ѝ мигом се изпариха.

— Когато нивото на водата се повиши, залива устието на пещерата — обясни момчето. — Тогава единственият изход е онази дупка там горе, но няма никакъв начин да се доберем до нея оттук.

Исмаел помълча за миг и лицето му се скри в мрака.

— В капан сме — завърши той.

На Ирен кръвта ѝ се смрази при мисълта, че приливът ще се покачва бавно и накрая ще ги удави като плъхове в кошмарно тъмната и студена пещера. Докато бягаха от механичното чудовище, адреналинът, бушуващ във вените ѝ, бе замъглил способността ѝ да разсъждава. Сега, зъзнейки в мрака, тя намираше за непоносима мисълта за бавната смърт, която ги очакваше.

— Трябва да има друг начин да се измъкнем — рече тя.

— Няма такъв.

— И какво ще правим?

— Засега ще чакаме…

Ирен разбра, че е излишно да притиска Исмаел с въпросите си. Той навярно бе по-уплашен и от нея, познавайки опасностите, които криеше пещерата. Момичето реши, че няма да е зле да сменят темата.

— Трябва да ти кажа нещо… Докато бяхме в Крейвънмур… — поде Ирен. — Когато влязох в онази стая, видях нещо там. Относно Алма Малтис…

Исмаел я изгледа с непроницаемо изражение.

— Мисля… Струва ми се, че Алма Малтис и Александра Жан са едно и също лице. Алма Малтис е било моминското име на Александра, преди да се омъжи за Лазарус — обясни момичето.

— Не може да бъде! — възрази Исмаел. — Алма Малтис се е удавила край островчето с фара преди много години.

— Но не са намерили тялото ѝ…

— Невъзможно е! — упорстваше момчето.

— Докато бях в онази стая, се загледах в нейния портрет и… В кревата лежеше някой. Някаква жена.

Исмаел потърка очи и се опита да подреди мислите си.

— Почакай малко. Да предположим, че имаш право. Да предположим, че Алма Малтис е Александра Жан. Тогава коя е жената, която си видяла в Крейвънмур? Коя е жената, която от дълги години е затворена там и минава за болната съпруга на Лазарус? — попита той.

— Не зная… Колкото повече подробности научаваме, толкова по-объркано изглежда всичко — отвърна Ирен. — Още едно нещо ме безпокои. Какво означаваше онази фигура, която видяхме във фабриката за играчки? Беше точно копие на майка ми. Само като си помисля за това, косата ми настръхва. Лазарус майстори кукла с лицето на майка ми…

Ледена вълна̀ заля глезените им. Нивото на водата се бе повишило поне с една педя, откакто бяха там. Двамата се спогледаха тревожно. Морето забуча по-силно и нови талази нахлуха с тътен в пещерата. Очертаваше се дълга нощ.