Септемврийски светлини [bg]

Отметна завивките и се изправи. Предпочете да не си обува обувките, за да избегне хилядите поскърцвания, които се разнасяха всеки път, когато се опитваше да се движи безшумно из Къщата на носа. Събирайки последните остатъци от смелостта си, отиде на пръсти до вратата. Трябваха му цели десет секунди, за да я отвори, без да устрои нощен концерт с ръждясалите панти, но си струваше усилието. Отвори вратата подчертано бавно и огледа обстановката. Коридорът се губеше в сумрака и стълбата хвърляше плетеница от светлосенки по стената. Всичко бе замряло, дори въздухът не потрепваше. Дориан затвори вратата зад гърба си и предпазливо се промъкна до стълбата, минавайки покрай стаята на Ирен.

Сестра му отдавна бе отишла да си легне с оправданието, че я мъчи неистово главоболие, но Дориан подозираше, че тя вероятно все още чете или пише сладникави любовни писма на приятеля си — оня моряк, с когото напоследък прекарваше повече време, отколкото са часовете в денонощието. Откак бе видял Ирен облечена с роклята на майка им, Дориан знаеше, че от това момиче може да се очаква само едно: проблеми. Докато се спускаше по стъпалата като индиански следотърсач, той се зарече, че ако някой ден направи щуротията да се влюби, ще се държи с повече достойнство. Жени като Грета Гарбо не търпяха глупости. Никакви любовни писъмца, цветя и разни такива превземки. Можеше да е страхопъзльо, но позьор — никога!

Щом слезе на долния етаж, момчето забеляза, че къщата е потънала в гъста мъгла; от парообразната маса, забулила стъклата на прозорците, нищо не се виждаше навън. Веселото настроение, което бе обзело Дориан, докато мислено се присмиваше на сестра си, тутакси се изпари. „Кондензирана вода — побърза да си каже той. — Това са просто частици кондензирана вода във въздуха. Елементарна химия.“ Въоръжен с това успокоително научно обяснение, не обърна внимание на мъглата, която се процеждаше през пролуките на прозорците, и се запъти към кухнята. Там установи, че романът между сестра му и нейният „капитан Темпеста“9 си имаше някои положителни страни: откак се срещаше с него, Ирен не бе докоснала кутията с превъзходни швейцарски бонбони, която Симон пазеше във второто чекмедже на шкафа с провизиите.

Облизвайки се като котарак, Дориан лапна първия бонбон. Прелестната смес от трюфели, бадеми и какао предизвика нежен взрив от сладост, който го замая. Дориан бе убеден, че — след картографията — шоколадът навярно е най-забележителното постижение на човечеството до настоящия момент. Особено бонбоните. „Умен народ са тия швейцарци — помисли си момчето. — Часовници и шоколади — има ли нещо по-важно в живота?“ Внезапен шум го изтръгна от тези приятни размишления. След миг звукът се разнесе отново и стреснатият Дориан изпусна втория бонбон. Някой тропаше по външната врата.