Септемврийски светлини [bg]

— Мили Боже… — изохка Ирен.

Исмаел се опита да отстъпи назад, като дърпаше и нея. Ангелът запълзя по каменната стена; силуетът му почти се сливаше с демоничните лица на водоливниците, които подпираха горния фриз на фасадата на Крейвънмур.

Исмаел мислеше трескаво, преценявайки възможностите, с които разполагаха. Зловещата твар напредваше към тях педя по педя.

— Исмаел…

— Виждам, виждам!

Момчето пресмяташе какви бяха шансовете им да оцелеят при скок от такава височина. В най-добрия случай — нулеви. Алтернативата да влязат отново в стаята, от която бяха избягали, изискваше твърде много време. Ангелът щеше да ги догони, преди да са успели да изминат обратния път по корниза. Исмаел си даваше сметка, че му остават броени секунди, за да вземе някакво решение. Ръката на Ирен трепереше, здраво стиснала неговата. Той хвърли последен поглед към ангела, който пълзеше към тях бавно, но неумолимо, преглътна буцата в гърлото си и погледна в обратната посока. Водосточната тръба се спускаше по фасадата покрай него. Част от съзнанието му се питаше дали тази конструкция би издържала тежестта на двама души, а другата част обмисляше как точно да се хване за дебелата тръба — последната им възможност за спасение.

— Дръж се здраво за мен — промълви накрая.

Ирен го погледна, сетне се взря в бездната и разбра какво бе намислил.

— Божичко!

Исмаел ѝ намигна.

— Късмет! — прошепна той.

Ноктите на ангела се забиха на няколко сантиметра от лицето му. Ирен извика, зажумя и се вкопчи в Исмаел. Полетяха шеметно надолу. Когато отвори отново очи, момичето видя, че са увиснали над бездната. Исмаел се спускаше по водосточната тръба, неспособен да овладее скоростта. Стомахът на Ирен се качи в гърлото. Над тях ангелът заудря по водосточната система, разплесквайки я по фасадата. Исмаел почувства, че рязкото спускане по тръбата обелва безмилостно кожата на дланите и предмишниците му, предизвиквайки смъдене, което скоро щеше да премине в остра болка. Ангелът запълзя към тях и се опита да сграбчи тръбата… Сетне се сгромоляса от собствената си тежест.

Металното чудовище полетя към бездната, като повлече със себе си водосточната система и вкопчените в нея Исмаел и Ирен. Тръбата описа дъга във въздуха, устремена към земята. Момчето се бореше да не изгуби контрол, но болката и скоростта, с която падаха, се оказаха свръх силите му.

Тръбата се изплъзна от ръцете му и двамата с Ирен видяха, че летят стремително към голямото езеро край западното крило на Крейвънмур. Сблъсъкът с ледената повърхност на черната вода ги зашемети. Инерцията на падането ги повлече към тинестото дъно. Ирен почувства как ледената вода прониква в ноздрите ѝ и изгаря гърлото ѝ. Заля я вълна от панически страх. Отвори очи под водата, но през булото на болката видя само мрак, сякаш бе паднала в черен кладенец. Един силует изникна до нея — Исмаел. Момчето я сграбчи и я издърпа на повърхността. Двамата изскочиха над водата и жадно поеха въздух.