Пазачът на фара [bg]

Ани знаеше, че той рано или късно ще се пробуди от летаргията си. Мозъкът му щеше да обработи случилото се, колкото и ужасно да бе то. Никой човек не биваше да става свидетел на такива сцени, още по-малко някой толкова млад. Едно петгодишно дете не трябваше да се разделя с баща си, но Ани нямаше избор. Бягството беше единственият изход. Само че тя и Сам платиха висока цена.

Сам обичаше Фредрик. Не знаеше за тъмните му страни, които Ани бе виждала, не беше преживял това, през което бе преминала тя. За Сам Фредрик беше герой, който не може да сгреши. Детето боготвореше баща си и това бе основната причина, поради която изборът беше толкова труден. Доколкото Ани изобщо имаше избор.

Въпреки всичко случило се я болеше, че Сам изгуби баща си. Каквото и да й бе причинил Фредрик, той означаваше много за Сам. Не повече от нея, но все пак много. А сега Сам никога повече нямаше да го види.

Ани извади Сам от водата и го сложи да седне върху кърпата, която беше разстлала на кея. Баща й винаги казваше, че слънцето е добро както за тялото, така и за душата, и Ани наистина имаше чувството, че топлите лъчи действат благотворно. Над тях кръжаха чайки и тя си помисли, че на Сам би му било приятно да ги погледа, когато се почувства по-добре.

– Миличкият ми той.

Тя го погали по косата. Все още беше толкова малък, толкова беззащитен. Сякаш бе вчера, когато беше още бебе и лесно се побираше в скута й. Може би все пак трябваше да го заведе на лекар, но майчиният й инстинкт с всички сили крещеше „не“. Тук Сам беше в безопасност. Нямаше нужда от болници и лекарства, а единствено от спокойствие и от нейните грижи. Ето това щеше да му върне жизнеността.

Ани потръпна. Над кея бе задухал по-студен вятър и тя се притесни, че Сам ще настине. С известно усилие го вдигна в прегръдките си и тръгна към къщата. Избута вратата с крак и го внесе вътре.

– Гладен ли си? – попита тя, докато го обличаше.

Той не каза нищо, но Ани все пак го сложи да седне на един стол и започна грижовно да го храни със зърнена закуска. С времето той щеше да се върне при нея. Морето, слънцето и любовта й щяха да излекуват раната в душата му.