Английският шпионин [bg]

— Преди няколко години — каза той най-сетне — донът прие поръчка за един господин, който беше откраднал много пари от хора, на които не им харесва да им крадат парите. Господинът се укриваше в град като този на снимката. Това беше стар град с повехнала красота, град с хълмове и трамваи.

— Какво беше името на господина?

— Предпочитам да не казвам.

— Къде се криеше той?

— Ще стигна и до това.

Келър отново разгледа предната страна на билета.

— Тъй като онзи господин нямаше кола, по необходимост беше редовен потребител на обществения транспорт. Следих го цяла седмица преди удара, което означаваше, че и аз трябваше да ползвам редовно обществения транспорт.

— Разпознаваш ли билета, Кристофър?

— Може би.

Келър взе блекбърито на Алон, отвори „Гугъл“ и написа няколко букви в полето за търсене. Когато се появиха резултатите, той кликна върху един от тях и се усмихна.

— Намери ли го? — попита Габриел.

Кристофър завъртя блекбърито, така че Алон да може да види екрана. На него се виждаше цялостната версия на билета, който бе открил в дома на Маги Донахю.

— Откъде е? — попита отново Габриел.

— От един град с хълмове и трамваи.

— Приемам, че нямаш предвид Сан Франсиско.

— Не — отвърна Келър. — Става дума за Лисабон.

— Това не доказва, че снимката е направена там — каза Алон след малко.

— Съгласен съм — отвърна Кристофър. — Обаче ако успеем да докажем, че Катрин Донахю е била там…

Габриел не каза нищо.

— Не видя ли случайно паспорта ѝ, когато беше в онази къща?

— Нямах този късмет.

— Тогава, предполагам, ще трябва да измислим някакъв друг начин, за да го видим.

Алон взе блекбърито и написа кратък есемес на Греъм Сиймор в Лондон, искайки информация за всички пътувания в чужбина на Катрин Донахю, живееща на улица „Стратфорд Гардънс“ № 8 в Белфаст, Северна Ирландия. Един час по-късно, докато мракът упорито се спускаше над града, те получиха отговор.