![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Местните жители започват да се изнервят.
— Опитай се да им дадеш цветята.
Връзката прекъсна. Кристофър включи двигателя и стисна дръжката на пистолета. После се взря в огледалото за обратно виждане и зачака колата да се върне.
Към площадката в горния край на стълбите гледаха две врати. Алон влезе в стаята отдясно. Тя беше по-голямата от двете, въпреки че едва ли можеше да се нарече суперлукс. Дрехи лежаха по пода и върху неоправеното легло. Пердетата бяха плътно спуснати и вътре цареше мрак, нарушаван само от червените светещи цифри на будилника, който беше с десет минути напред. Габриел отвори най-горното чекмедже на нощното шкафче и освети съдържанието му с миниатюрното си електрическо фенерче. Изписани химикалки, изхабени батерии, плик, съдържащ няколкостотин лири в използвани банкноти, друго писмо от Куин. Изглеждаше, че той иска да види дъщеря си. В писмото не се споменаваше къде живее, нито къде може да се осъществи срещата. Въпреки това, то навеждаше на мисълта, че Лиъм Уолш е бил съвсем искрен, когато твърдеше, че Куин не е имал личен контакт със семейството си, откакто е избягал от Ирландия след атентата в Ома.
Алон добави писмото към малката си колекция от доказателства и отвори вратата на гардероба. Прегледа щателно дрехите и намери няколко, несъмнено принадлежащи на мъж. Възможно беше Маги Донахю да си е намерила любовник по време на дългото отсъствие на съпруга си. Възможно беше също така тези дрехи да принадлежаха на Куин. Габриел извади една от тях — чифт вълнени панталони, които вдигна пред себе си, за да се ориентира по собствения си ръст. Спомни си, че Куин бе метър и седемдесет и седем — не беше много висок мъж, но беше по-висок от Габриел. Алон претърси джобовете за някакви вещи. В единия откри три монети в евро и малък синьо-жълт билет. Той беше скъсан — половината от него липсваше. Габриел успя да разчете четири цифри: 5846, но нищо повече. На гърба бяха запазени няколко сантиметра от магнитната лента с данни.
Алон прибра билета, върна панталона на закачалката му и влезе в банята. В аптечката намери мъжки самобръсначки, афтършейв и мъжки дезодорант. После прекоси коридора и влезе във втората спалня. По отношение на чистотата дъщерята на Куин бе пълна противоположност на майка си. Леглото ѝ бе оправено безупречно, дрехите ѝ бяха закачени грижливо в гардероба. Габриел претърси чекмеджетата на скрина ѝ. Нямаше наркотици или цигари, никакво доказателство за живот, пазен в тайна от майка ѝ. Нямаше следа и от Еймън Куин.
Провери колко е часът. Бяха изминали пет минути. Алон отиде до прозореца и видя колата с двамата мъже да преминава бавно по улицата. Когато тя се скри от поглед, блекбърито му завибрира. Той го вдигна до ухото си и чу гласа на Кристофър:
— Времето изтече.
— Още две минути.
— Не разполагаме с две минути.
Келър прекъсна връзката, без да каже нито дума повече. Габриел огледа стаята. Беше свикнал да претърсва помещения на професионалисти, не на тийнейджъри. Професионалистите криеха добре вещите си, тийнейджърите — не толкова добре. Те приемаха всички възрастни за глупаци и тяхната самоувереност обикновено ги погубваше.
Той се върна при гардероба и огледа вътрешността на обувките ѝ. След това прелисти модните ѝ списания, но от тях не излезе нищо друго, освен оферти за абонамент и тестери на парфюми. Накрая прелисти малката ѝ колекция от книги. Тя включваше история на Конфликта, написана от автор, симпатизиращ на ИРА и на каузата на ирландския национализъм. И точно в нея, мушнато между две страници, намери това, което търсеше.
То беше снимка на тийнейджърка и мъж с шапка и слънчеви очила. Те позираха на улица с избелели стари сгради, може би европейски, може би южноамерикански. Момичето беше Катрин Донахю. А човекът до нея беше баща ѝ — Еймън Куин.
На „Стратфорд Гардънс“ беше спокойно, когато Габриел излезе от къщата на номер 8. Той се измъкна през металната портичка, отиде до шкодата и се настани на пасажерската седалка. Келър мина предпазливо по бедняшките улици на католическия квартал Ардойн и се върна на Кръмлин Роуд. След това направи бърз десен завой, за да влезе в улица „Камбре“, и отпусна газта. По електрическите стълбове се вееше националният флаг на Великобритания. Бяха преминали една от невидимите граници на Белфаст. Бяха се върнали благополучно на протестантска земя.