Конан Непобедимия [bg]

Хордо се изсмя насила и хвърли тревожен поглед към Карела, чието лице приличаше на градоносен облак, увиснал на хоризонта.

— Ние срещнахме мерзавеца, беше се изтеглил много надолу по пътеката. Каза, че охранявал да не ни нападне някой в гръб, пък и искал да е сигурен, че пътят ни за отстъпление е чист.

Конан изръмжа.

— Би трябвало да прережеш гърлото на този страхливец.

— Не. Той е прекалено полезен. Изпратих го да намери останалата част от бандата и да им предаде да направят лагер. Само да можех да се оправя в тази плетеница от дерета, скоро щяхме да бъдем отново при тях. А това е моята банда, Конан! — изведнъж се озъби Карела. — Аз командвам тук! Червената каня!

— Щом мислиш, че Абериус трябва да се измъкне, без да плати за страхливостта си — рязко отвърна Конан, — позволи му. Аз няма да променя мнението си по този въпрос.

Тя се опита да обърне коня си срещу коня на Конан и да го погледне в лицето, но единствената й юзда накара големия черен жребец да направи плавна стъпка встрани. Червенокосата издаде звук, който при всяка друга жена Конан би нарекъл хлипане от безсилие. Но естествено с нея това просто не бе възможно.

— Ти, глупав варварино! — изкрещя тя. — Какво право имаш да изпращаш мен — мен! — на сигурно място? Защо даде юздите ми на този едноок клоун? Ти удари коня ми, като че ли съм робиня-любимка на някого и трябва да ме пазят!

— Затова ли си толкова сърдита? — каза Конан невярващо. — Ами, останала с една юзда, ти щеше да бъдеш лесна мишена за ятагана на първия срещнат планинец.

— Но ти взе решението, нали? Не е твоя работа да решаваш. Аз избирам кога и къде ще се бия и какъв риск ще поема. Аз!

— Не отчиташ, че животът ти е бил спасен. Ти си най-неблагодарният човек, когото съм срещал — измърмори Конан.

Карела размаха юмрук срещу него и гласът й заприлича на яростен вой:

— Нямам нужда ти да спасяваш живота ми! Не искам ти да спасяваш живота ми! Измежду всички мъже най-малко ти! Закълни се пред мен, че никога няма да вдигнеш ръка, за да спасяваш моя живот или свободата ми. Закълни се, кимериецо.

— Кълна се! — разгорещено отговори той. — В името на Кром, заклевам се!

Карела кратко кимна, безжалостно срита коня си и здраво опъна единствената юзда. Пътят им минаваше през голи кафяви скали, в които можеха да се видят различни пластове от избелели други цветове; мрачната картина превъзходно отговаряше на настроението на Конан. Хордо изостана и се изравни с мускулестия младеж.

— По едно време никак не те харесвах, Конан — тихо каза едноокият, като внимаваше думите му да не достигнат до Карела. — Сега ми се нравиш, но пак ти го казвам — тръгни си и ни оставѝ.