Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

– Може да потърсиш мъжка компания. Леля ми има много хубави рокли горе, които можеш да пробваш – казах и се засмях.

Той ми удари толкова силен шамар, че паднах на пода.

– Внимавай какви ги приказваш.

Изправих се малко несигурна.

– Може ли да си взема някакви дрехи от горе, преди да тръгнем?

Той кимна, без дори да ме погледне. Качих се уверено в спалнята на леля Ева и извадих пушката изпод леглото. Докато слизах, насочих дулото към главата му. Изглеждаше искрено изненадан. Дръпнах спусъка и главата му избухна по цялата стена.

– Това е, задето ме удари, лайно такова!

Излязох с пушката и изтичах извън града, в полето с макове. Леля Ева се изправяше, с коса жива като пламъци, а маковете, останали по тялото и, нежно тупваха на земята. Тя ме прегърна позамаяна.

– Застрелях го, лельо Ева. Гръмнах му главата.

– Няма да е мъртъв – отвърна тя.

– Не искам да се връщам при него! – изкрещях.

Все още имаше макове в косата, дълга и кървавочервена като лава. Изведнъж той се появи в мъгла от маков цвят, грабна косата и и я изви в ръцете си. Отново вдигнах пушката, но не можех да се прицеля добре заради леля Ева. Тя изкрещя нещо и в небето започнаха да танцуват светкавици, мълния след мълния започнаха да падат върху него. Ударен от електричеството, той отлетя от нея, а аз отново го застрелях и главата му гръмна. Обезглавеното му тяло падна назад и тупна сред маковете.

– Какво ще правим сега, лельо Ева?

– Ще го напъхаме в дървото – викна тя и го хвана за краката. – Ще го задържи като ковчег.

И го натъпкахме в хралупата, запълнихме я с пръст, а леля Ева я запечата с тежък амулет от макове. После продума на дървото:

– Ще излезеш само ако освободиш племенничката ми от брачното споразумение.