![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
– Мило дете. Знаеш ли, че имам пушка?
Поклатих глава. Не знаех. Тя ме погледна много сериозно. Почувствах някаква черна магия да жужи зад думите и.
– Искам да ме чуеш много внимателно, Помегранат. Мисля, че днес ще ти се случи нещо много лошо. Чух го в сънищата. Видях го в усмивката на котките. Разчетох го в жабешкия хайвер.
Облегна се на шезлонга си и пресуши чашата с лимонада. Не знаех да се смея ли, или да се тревожа.
– Ще ме пазиш ли, лельо, с тази пушка? – казах почти подигравателно.
Тя ме изгледа. Имаше нещо извънземно в очите и, нещо от някоя далечна звезда.
– Когато той дойде да те вземе, аз ще съм с теб и ще се опитам да го предотвратя.
Помежду ни настана дълго мълчание. Чувах как вятърът се засилва над водата, как шумоли потайно. Хладен унес. Тя се прозя, махна кичур коса от очите си, усмихна се с дълбока, тайна усмивка като на крокодил и ме погледна.
– Ще ти разкажа една история за мен и майка ти, когато бяхме млади момичета в Апълдор. Искаш ли да я чуеш, Помегранат?
– Да – казах, без да се замислям.
Слънцето светеше в очите ми, замайваше ме, дори ми се доспа. И тя започна. Разказа ми историята, която много пъти беше разказвала. Разказа ми за мълниевото дърво на цветната поляна. И когато свърши, ми каза, че ще ме заведе на поляната и ще ми покаже дървото. Аз я слушах. Затворих очи и се оставих думите да ме облеят като кленов сироп, стичащ се върху палачинките със задоволителна лекота.
Когато Ева и майка ми били на десет, отишли да живеят оттатък реката, в едно сиропиталище на име „Пчелен дом“. Родителите им, моите баба и дядо, загинали при злополука. Влакът им дерайлирал от един мост, те не могли да излязат и се удавили. Ева и майка ми никога не говорят за родителите си и нямат техни снимки. Понякога се чудя дали изобщо са съществували, дали те двете не са странни жени от друга галактика, докоснати от звезден прах. Може би всичките ми предтечи са взети от други хора, снимки, които леля Ева е събрала от битпазарите и е осиновила – наредила ги е в оплетено като пъзел минало. Фалшива книга с изрезки от спомени. Чудя се кои са тези жени тогава. Може би не са хора. Може би са внучки на боговете, паднали от космоса. Тогава каква съм аз?
Леля Ева – ленива като котка, красива като огнени рози и луда като разлютена пчела – започна разказа си. На километър и половина от Апълдор има огромна поляна, обрасла с диви треви и едно самотно дърво. Дърво, което е било ударено от мълния, черно като въглен и петдесет стъпки високо. Ако сложиш ръце на кората му, се усеща топло. Като ябълков сладкиш от фурната. И миришеше. Миришеше на сироп и на кръв. Когато леля Ева и майка и били малки, идвали при дървото и си играели в клоните му. Правели магии при корените му и си пожелавали неща в тайните му дупки. То не им проговорило. Само слушало и гледало. Леля Ева каза, че оставяла тайни послания за сестра си, а понякога и подаръци. Веднъж провесила нефритена игла за коса от клоните му – висящ дар на розова панделка.
През лятото на осемнайсетия им рожден ден баща ми пристигнал в селото да продава сапун и омаял майка ми с кривата си чаровна усмивка и парфюмирани думи. Не доближавал леля Ева. Било го страх от нея, смятал я за вещица. Смятал я за една от онези жени, които са прекалено красиви за мъжете. Само богове биха я докоснали. Майка ми завела баща ми да му покаже мълниевото дърво. Той не се интересувал от такива неща. Хванал я за ръка до корените на онова дърво, обещал и хиляди неща и преспал с нея. Било бързо. На сутринта си тръгнал, а мострите от сапуна подрънквали в торбата му.
Но леля Ева направила нещо. Издялкала негово подобие от дървото. Разровила земята при корените, където бил свършил, и го размазала по куклата. И пяла заклинания под червена луна, и я обесила на дървото. Докато майка ми спяла, бременна с мен, Ева отмъщавала. И боговете я послушали.
Разболял се и станал импотентен. А леля Ева се смяла. И боговете се смели. А майка ми плакала.
Няколко години по-късно баща ми, роден за продавач, сключил сделка с демон, за да си върне здравето. В замяна на секс. И днес, напомни ми леля Ева, бил денят на разплатата.
Излязохме от селото ръка за ръка. Косата на леля Ева – червена като огън, моята собствена – бледа и безинтересна в сравнение с нейната. През тучните поля с полски цвят, оградени от древни гори. Беше цвърчащо горещо, гнетящо горещо. Горещо като косата на Ева. Време, в което дяволите да си играят. Небето беше сърдечно розово, въздухът миришеше на канелени сладки, толкова сладки и горещи. Сякаш попадах под някаква магия.