Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]

Попитах я дали и друг път се е случвало нещо ужасно в градчето и тя каза, че не се е случвало, но имаше съмнения за месото при местния месар. „Сигурно е човешко“, каза тя и звучно се засмя – стряскащ смях с нотки електричество в него, което цъкаше и боцкаше.

Има огромна грива от гъста коса, която къдри и боядисва в ярко, пламтящо червено. Спуска се до кръста и като луди змии. Мисля, че наистина е хубава жена. Тя е като от приказка, или пък е кралица Титания. Цялата е от сурова магия и редки наслади. Съвсем скоро стана на петдесет, а никога не е била влюбена. Не знам дали това я натъжава. Изобщо не знам как да възприемам всичко това. Мисля, че на вълшебните същества им е трудно да живеят сред хората, в света на човеците. Сигурно това я разстройва. Сигурно се чувства самотна. Но не иска да ми каже.

Майка ми не е толкова красива, колкото сестра си. Тя е висока, силна жена и чудесен градинар. Ръцете и все са в земята. Ръцете и все карат нещо да расте. Участва в движението на суфражетките. Баща нямам. Мама ми каза, че бил продавач, който само минавал през Апълдор. Омаял я с фокусите си, после тя забременяла, а той си тръгнал. Няма негови снимки, само спомени.

Каза, че бил красив, с крива усмивка и пълен с обещания. И пълен мошеник, както леля Ева често отбелязва. Аз съм като майка си, висока и обикновена. Очите ми са много бледи, като на призрак. Майка ми ми казва, че имам очите на баща си. Нейните са бебешко сини. Имат цвят на безопасност и спокойни води. Моите са с цвят на молци, скрити и пърхащи в таен гардероб. Също като татко.

В деня на отвличането ми слънцето вреше като яйце. Най-горещият ден за последните петдесет години. Събудих се потна, с влажни крака. Бях сънувала, че майка ми стои насред поле от ярка златна царевица, а татко дойде да ме види и влезе в стаята ми с кошница ябълки. Каза, че знаел един фокус, махна с ръка над зелените ябълки и те се превърнаха в яркочервени нарове – тежки, вълшебни кълбета. Каза, че били много вкусни. „Опитай една, миличка.“ Косата му беше мазна, а ръцете – притеснени. „Той е просто измамник“, помислих си. Беше усмивка без лице. Нещо, на което не бива да се вярва.

Чух гласа на леля Ева като тиха сирена откъм водата: „Ох, бедната ми. Копелето му с копеле. Продал те е“. Сънят свърши. Чух как майка ми излиза от къщата, а кучето на съседите вие. Измъкнах се от леглото, застанах пред огледалото си и се заразглеждах. Още не съм похитена, помислих си, чудно ми е какво е. Бях на шестнайсет и още не бях целувана. Нито едно момче не е проявявало някакъв интерес към мен.

Само на шестнайсет съм,

има много

време.

Седях с леля Ева в градината и. Тя направи домашна лимонада и сложи нещо алкохолно в нея. Беше облечена в екстравагантна зелена рокля с голямо деколте и с гердан от фалшиви перли. Миришеше на мед и подправки. Жегата ни натискаше, бяхме две яйца в тиган, нежно цвърчащи. В ръката си държеше перо като вълшебна пръчка, потропваше по градинския стол. Мисля, че от нея би станала доста силна вещица. Избърса уста в ръкава си и ме погледна.