![Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/7/udivitelnata-i-izklyuchitelna-prikazka-za-mirr-i-goliat-bg-download.jpg)
Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]
- Автор: Бий Ишбел
- Серия: Чудатите приключения на почитаемия Джон Лъвхарт #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2111-3
- Переводчик: Борислав Стефанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат [bg]». Краткое содержание книги:
Какво стана с вещицата ли? Ами първо татко не знаеше какво да прави с нея. Тя беше труден гост и затворник. Той все заплашваше да я сложи в клетка, но така и не го направи. От своя страна тя му беше нанесла големи щети. Беше прекъснала входа към Горния свят и сега бяхме затворени тук.
Принц номер 2 бе халосан по ухото, задето попита татко дали ще се ожени за вещицата. Аз си мълчах, но исках да говоря с нея. И един ден ми се отвори тази възможност.
Седеше в градината под едно ябълково дърво и изглеждаше доста раздразнена. Използвах момента да се представя.
– Здравей, аз съм принц номер 14, или Лъвхарт, ако предпочиташ – рекох и се усмихнах възможно най-мило. Тя имаше много необичайни очи – напомняха ми на нещо хищническо, на някакво влечуго може би. Тя ме изгледа внимателно и отметна тънки кичури червена коса от лицето си.
– Здравей, Лъвхарт – каза.
– Та харесва ли ти в Подземния свят?
Тя ме погледна за миг и вдигна пръст нагоре.
– Ти също си от горе.
– Да. Татко ме отвлече и уби истинския ми баща.
– За съжаление, това не ме изненадва. Невъзпитан е, няма си и представа от добри обноски.
– Можеш ли да отвориш прохода към Горния свят?
Тя ме изгледа с подозрение.
– Може би.
– А защо не го направиш и не се прибереш?
– Защитавам човек, когото обичам. Нищо няма да отворя, докато не съм сигурна, че ще е в безопасност.
– Владетелят на Подземния свят влюбен ли е в теб?
– Ни най-малко. Обсебен е от мен, защото не може да ме контролира. Само толкова.
– Аха – казах, защото не знаех как да отвърна.
– Той не разбира любовта и не харесва жените особено много – каза тя и сама си се засмя.
– Какво му е смешното? – попитах.
– Ами отвлича жени за съпруги, без да ги харесва. После отвлича деца, дава им номера, пак без изобщо да ги харесва. Питам се, какво ли харесва всъщност?
– Харесва часовници – казах.
– Не, харесва факта, че часовниците са предсказуеми. Подлежат на контрол. Няма и някакво разбиране за време. Доста е глупав.
И очите и се зареяха в далечината.
– Какво си мислиш? – попитах.
– Просто си го представях в рокля.
И я оставих да си представя под ябълковото дърво, и реших, че е удивителна.
Принц номер 3 я следеше, наблюдаваше я от кулите, пращаше косове да докладват за нея. В съперничеството си татко и вещицата бяха равностойни. Никой не отстъпваше. Порталът оставаше затворен. Тогава един ден нещо се промени.
Татко сбърка.
Удари ѝ шамар
и си спомням,
че тя се
усмихваше.
Тя изкла принцовете от 1 до 12. Един по един. Отряза им главите и ги остави на масата за ядене. Тогава татко започна да се моли. Аз и Тъмбълти бяхме пощадени. Брачното споразумение беше развалено и порталът най-накрая беше отворен.
Когато порасна, искам да съм като нея.
V
Животът ми беше много по-различен, преди да срещна Мирър. Няколко години бях инспектор в Скотланд Ярд в Лондон. Няколко седмици преди да я срещна, работех по един много чудат случай.
Беше лондонска есен, с листа с цвят на шоколад и изгорял карамел на големи и тежки купчини покрай улиците или понесени от вятъра. Небето беше сиво и завихрено, прошарено от яркорозови ленти. Висшестоящият ми, Парсифал Уайт, ми беше дал да разследвам случай с брат и сестра, които живееха на улица „Дюдроп“ – разбит път в Южен Лондон с редови къщи, близо до една работилница за лодки. Седмици наред съседите се оплаквали от двамата. Шумове нощем, блъскане и крещене. И странни миризми. Бях изпратен да говоря с тях, да разбера какво точно става и да оправя нещата. Трябваше да е най-обикновен случай.
Когато пристигнах в дома на Кръмп, валеше толкова силно, че чадърът ми се счупи под тежестта на болезнено големите капки дъжд и се отпусна в ръцете ми като удавен кос. Захвърлих чадъра в едно близко кошче, доближих малката редова къща и почуках на вратата. Кокалчетата ми бяха охлузени, защото вечерите се боксирах – баща ми ме беше тренирал в Египет.
Чух тихо движение вътре – чифт чехли по килим, които бавно се приближават. Тази сутрин четох едно писмо от баща ми. Страниците бяха сгънати като кърпичка в джоба ми, близо до сърцето. Беше започнал разкопки в Кайро, при гробницата на една египетска принцеса. Щеше да отнеме дълги месеци, но много се радваше. Надяваше се да се върна в Кайро и да остана с него, както му бях обещал. Почеркът на баща ми беше завъртян и красив, имаше и йероглифи по ъглите. Вълшебни символи.
47
Улица „Росна капка“, от dew – роса, и drop – капка.