Друговремец [bg]

- Не го мисли, Джон - каза Колъм и с внимателен жест го отпрати. - Сам ще заведа госпожа Бюшамп.

Напредъкът му надолу по стълбите беше бавен и очевидно болезнен. Ала не поиска помощ и аз не му предложих.

Работната стая на Бийтън се оказа в отдалечено кътче на замъка, скрито зад кухните. Бе близо само до гробището, където сега се помещаваше самият Бийтън. Тясната тъмна стаичка се намираше при външната стена на замъка и единственият прозорец беше просто процеп високо в една от стените, така че плосък лъч светлина разделяше мрака под тавана от сумрака в останалата част от стаята.

Взирайки се над рамото на Колъм в удавените в сенки кътчета, забелязах висок килер с десетки малки чекмеджета, всяко с надпис. Буркани, кутии и стъкленици с всякакви форми и размери бяха старателно подредени на рафтовете над един тезгях, където покойният Бийтън явно бе смесвал лекарствата си, ако можех да съдя по петната и хваналото коричка хаванче.

Колъм влезе преди мен. Прашинки блещукаха на светлината и се носеха нагоре, раздвижени от присъствието ни, сякаш влизахме в току-що отворена гробница. Той постоя, за да привикнат очите му, и продължи бавно, като се оглеждаше. Стори ми се, че не беше влизал тук.

Наблюдавах го, докато напредваше несигурно през стаята, и казах:

- Знаете ли, масажът би помогнал. За болката, имам предвид.

Сивите му очи проблеснаха и за миг ми се прииска да не се бях обаждала, но изражението му почти веднага доби познатия вид на любезно внимание.

- Трябва да е силен - продължих, - особено в основата на гръбнака.

- Знам - отвърна той. - Нощем го прави Ангъс Мхор. - Той се поспря и прокара пръст по една от стъклениците. - Значи наистина знаете немалко за лечите лството.

- По-скоро малко. - Внимавах, за да не се налага да ме изпитва, като ме кара да разпознавам лекарствата в помещението. На етикета на стъкленицата в ръката му пишеше ПУРЛЕС ОВИС. Кой знае какво беше това! За щастие той върна стъкленицата на мястото й и прокара предпазливо ръка по прахта, покрила един голям сандък до стената.

- Отдавна никой не е идвал тук - каза той. - Ще кажа на госпожа Фиц да изпрати някое от девойчетата да поразчисти.

Отворих вратата на един скрин и се закашлях сред облак прах.

- Да, добра идея - съгласих се. На долния рафт на скрина забелязах дебел том, подвързан със синя кожа. Вдигнах го - под него имаше книга, подвързана с евтин черен плат и много износена по краищата.

Тя се оказа служебният дневник на Бийтън, където спретнато бе записал имената на пациентите си, подробности за болежките им и предписаното лечение. Методичен човек, отбелязах с одобрение. Една от записките гласеше: „Втори февруари, 1741 г. Сара Греъм Макензи, рана на палеца. Причина - убола споменатия пръст на вретено. Лечение с преварен полски джоджен, както и лапа от една част бял равнец, жълт кантарион и цветчета от мише ухо, смесени с фина глина за основа. Мише ухо? Бял равнец? Навярно се намираха в някой от съдовете край мен.

- Палецът на Сара Макензи заздравя ли? - попитах Колъм, като затворих книгата.