Окото на времето [bg]

Единствената врата на юртата бе обърната на юг — Коля виждаше залязващото слънце вдясно. Той си спомни, че това е стара монголска традиция — от най-древни времена номадите се прекланяха пред светилото.

Непрестанно влизаха и излизаха монголци, очевидно за да видят новодошлите. Мъжете бяха ниски и набити, а жените — с жилести яки тела. Мъжете оглеждаха Сейбъл с алчна пресметливост.

Бяха донесли и част от снаряжението им от капсулата. Предназначението на повечето от предметите — медикаменти, инструменти, надуваеми пояси — очевидно бе напълно непонятно за монголците. Все пак им позволиха да си свалят скафандрите и да се преоблекат в по-леките и удобни оранжеви комбинезони, каквито носеха на орбита. Монголските деца се блещеха на бельото и гумираните им панталони, докато те се преобличаха. Струпаха скафандрите в ъгъла, като захвърлени пашкули.

И двамата успяха да скрият и задържат пистолетите си — напъхаха ги тайно отзад в коланите си.

След това, за огромно облекчение на Коля, ги оставиха сами. Той се облегна на стената на юртата и протегна разтрепераните си крака, опитвайки се поне малко да успокои бесния ритъм на сърцето си и да прогони мъглата пред очите си. Сега трябваше да са в болница, заобиколени от грижите на висококвалифицирани специалисти — лекари и психолози, които да започнат програма за възстановяване — а не да се търкалят в мръсния ъгъл на някаква парцалива юрта. Чувстваше се слаб като старец, даваше си сметка, че е съвсем безпомощен пред яките монголци, и това засилваше отчаянието му.

Опита се да мисли, да прецени трезво обстоятелствата.

Макар и окъсана, тази юрта бе по-голяма от останалите. Вероятно принадлежеше на някой тукашен големец, дори на местния вожд. Подът бе покрит с кожи, от подпорите, окачени на куки, се поклащаха метални съдове и кози кожи. Покрай стената бяха повредени дървени ракли и още изсушени кожи — мебелите на странстващите номади. Юртата нямаше прозорци, а само дупка на тавана, разположена над огнището, в което тлееха няколко въглена.

Отначало Коля не можеше да си обясни как подобно тежко съоръжение може да се разглобява и пренася, както правеха помадите два пъти в годината, когато сменяха пасищата. Но скоро забеляза една широка носилка, натикана в дъното. Изглеждаше достатъчно голяма да побере всичко, което се намираше в юртата, както и самата нея.

— Знаеш ли, спомних си нещо. Само ранните монголски племена са имали такива тежки и неудобни юрти. По-късните са разполагали с много по-олекотени конструкции, които лесно са се сгъвали. Това свива възможностите до началото на тринайсети век… озовали сме се насред Монголската империя, в началото на нейния възход!