Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ето какво ще направим — каза Фрида. — Ще изберем най-красивото цвете и след това ще го подарим на майка ти. Съгласен ли си? — Итън кимна одобрително. Фрида се огледа наоколо и погледът й напрегнато се спря на секцията за декоративни дръвчета и увивни растения. — Ще изберем някое малко цвете. Красиво малко цвете — добави тя. После коленичи, доближи лице до лицето на Итън и му прошепна заговорнически: — Кое е моето специално име? Моето име в нашата специална игра?

Итън сбърчи чело съсредоточено, но не отговори.

— Карла — каза Фрида. — Карла.

— Карла — повтори той.

Тя се изправи и сложи тъмните си очила. Къде бяха розите? Фрида отиде до едно младо момиче с расти, татуировки и многобройни пиърсинги, което поливаше с маркуч цял ред саксии. Итън я зяпна с възхищение. Тя посочи към далечния край, където мястото беше оградено от висока стена. Фрида и Итън се отправиха нататък. Не се виждаха хора и те тръгнаха бавно край редиците от всякакви сортове рози, носещи имената на герои от английската история, на телевизионни звезди, на стари романи, на красиви имения и на настоящи членове на кралското семейство.

— Карла? — каза един глас.

Вероника Елисън беше привлекателна жена: русата й коса беше опъната назад, беше облечена с широка бяла тениска и тъмносини ластични панталони, а на краката си носеше маратонки с дебела подметка. Имаше слънчев загар и свеж вид. Гледаше Фрида с изучаващ поглед, което беше доста смущаващо. Фрида изведнъж осъзна, че изобщо не беше помислила как точно щеше да проведе разговора. Не жената я беше потърсила, а обратното. Защо би се съгласила да говори за Санди с някаква непозната, дори и да имаше да каже нещо важно?

— Д-р Елисън?

Вероника Елисън се усмихна на Итън.

— Това вашият син ли е?

— Казва се Итън. Аз се грижа за него.

— Тук едва ли му е много забавно — каза Елисън. — Значи Карла те доведе в този скучен градински център, така ли, Итън?

Итън я изгледа сърдито.

— Фрида — каза той.

— Какво?

— Понякога е много смешен — опита се да се пошегува Фрида. Последва пауза. От нея зависеше дали идеята й за тази среща ще проработи. — Много мило, че се съгласихте да се видим — каза тя. — Имах нужда да поговоря с някого, който е познавал Санди. Само за няколко минути.

Вероника не отговори веднага, очевидно премисляйки дали имаше време за това.

— Добре — каза тя накрая. — Тук има едно малко кафене. Да си вземем ли кафе? — После погледна към Итън. — Тук продават и чудесен сладолед.

Итън не отговори. Той неспокойно пристъпваше от крак на крак.

— Май че някой има нужда от тоалетна — забеляза Вероника.