Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Сигурно е така. Но този вид работа не е ли доста тежка?

— Нямам нищо против тежката работа. Имам нужда от определена цел — като всеки го от нас — отвърна Фрида със самоуверен тон, в същото време осъзнавайки, че говори като истинската Фрида.

В очите на Вероника проблесна интерес. Тя отпи от кафето си и погледна към Фрида.

— Аз наистина не ви разбирам, Карла.

Фрида се притесни, че Итън може отново да я поправи, но макар и да се ококори подозрително, устата му беше пълна със сладолед.

— Защо?

— Очевидно работата ви запълва цялото време и въпреки това сте си направили труда да ме откриете. С каква цел? Какво точно искате от мен?

Фрида си пое дъх. Сега беше моментът.

— Познавах Санди. Той беше до мен в труден период от живота ми. За известно време бяхме доста близки, но после изгубихме връзка. Наскоро прочетох във вестника какво се е случило с него. Почувствах, че трябва да поговоря с човек, който го е познавал отблизо в края на живота му.

— Защо?

— Санди, когото аз познавах, беше спокоен и щастлив, контролираше живота си. Не можах да повярвам, че са го убили.

— С него бяхме просто колеги. Работехме по съвместен проект — каза Вероника.

— Какъв проект?

— Технически — отвърна тя, леко отегчена. — Трудно е за обяснение. Няма да го разберете.

— Но вие познавахте ли Санди такъв, какъвто го описах?

Вероника видимо се поколеба. Очевидно се питаше дали си струва да се занимава с това.

— Какви бяха думите ви? Спокоен? Щастлив?

— Да. И контролираше живота си. Човек, който си тежеше на мястото.

— Казвате, че ви е помогнал.

— Да. — Фрида замълча, но видя, че Вероника очаква по-подробен отговор и додаде: — Помогна ми, като ми позволи да бъда такава, каквато съм.

Както често й се случваше напоследък, пред очите й изведнъж се появи Санди, такъв, какъвто беше преди: самоуверен и силно влюбен. Гледаше я, закачливо усмихнат. Като че ли беше по-болезнено да си го спомня щастлив, отколкото мрачен, гневен и нещастен. Дъхът й спря при мисълта за любовта, която бяха изживели.

Вероника поклати глава.

— Аз много го харесвах — изрече тихо тя. — Беше мил и добър, това веднага си личеше. Освен това беше най-умният колега, с когото някога съм работила. Но той… — Нещата при него бяха много сложни — довърши тя с въздишка.

Последва мълчание, нарушавано единствено от шумното сърбане на Итън и стърженето на лъжичката в металната купичка. Фрида се подвоуми дали да рискува да си зададе въпроса и реши, че трябва.

— Вие бяхте ли…? — започна тя.

— А вие? — попита Вероника с усмивка.

— Не — отвърна Фрида. — Не беше подходящият момент.

— И за мен не беше подходящият момент — каза Вероника. — Но имахме кратка връзка. Всъщност не знам дали това е точната дума. Иска ми се и аз да бях познавала онзи Санди, когото вие описахте. Този, с когото се запознах, беше доста сложна личност. Можеше да бъде жесток или по-скоро безразличен. Преди това беше имал сериозна връзка, която беше приключила зле.