Светлина в пукнатините [bg]

ТРИНАЙСЕТА ГЛАВА

Оливие и Габри внесоха багажа, оставиха го в спалните и излязоха от къщата. Гамаш ги последва навън на студената веранда, за да благодари:

— Merci, patron.

— Няма защо — отвърна Оливие. — Добре си изиграхте ролята по телефона. Почти повярвах, че сте раздразнен.

— И вие бяхте много убедителен — похвали го Гамаш. — Достоен за награда "Оливие"[44].

— По някаква случайност — обади се Габри — и аз планирам да го наградя тази вечер.

Двамата мъже се запътиха към бистрото, а Гамаш ги изпрати с поглед, затвори вратата и се обърна с лице към стаята. Усмихна се.

Най-сетне можеше да си отдъхне.

Терез и Жером бяха в безопасност.

Жан Ги също беше в безопасност. Главният инспектор бе преслушвал честотата на Sûretè по целия път до Трите бора и не бе чул някой да вика линейка. Всъщност от дочутите разговори дори бе разбрал, че бункерът е бил изоставен. "Рок машината" вече не бяха там.

Информаторът бе излъгал. Или по-скоро нямаше никакъв информатор.

Гамаш едновременно изпита облекчение и тъга, докато осмисляше новините.

Жан Ги беше в безопасност. Засега.

Детективът огледа дома на Емили Лонпре.

От двете страни на каменната камина един срещу друг бяха разположени два дивана. Облечени бяха в избелели платнени калъфи. Между тях стоеше чамова кутия за одеяла. Върху кутията бе оставена дъска за игра на крибидж[45] и карти.

В ъгъла бяха скътани два фотьойла, а между тях — маса и ниска табуретка, на която човек можеше да опъне уморени крака. Лампион с абажур, поръбен с ресни, хвърляше мека светлина върху фотьойлите.

Стените бяха боядисани в успокояващо светлосиньо, а една от тях бе заета с рафтове за книги от пода до тавана.

Атмосферата бе тиха и спокойна.

Оливие бе прекарал сутринта в търсене на настоящия собственик на къщата на Емили и бе проверил дали имотът се отдава под наем. Оказа се, че далечна роднина на старицата — племенница, която живееше в Реджина — бе наследила дома и още не бе решила какво да прави с него. Охотно се бе съгласила да го даде под наем за коледните празници.

Тогава Оливие бе позвънил на Гамаш и му бе казал уречената фраза: "Габри ми каза да ти се обадя, за да се уверим, че все още искаш да ти пазим стаята за довечера". Това бе закодирано послание — главният инспектор можеше да ползва къщата на Емили.

След това Оливие бе събрал останалите жители на селото, за да помогнат. И ето какъв бе резултатът.

Чаршафите, които покриваха мебелите, бяха смъкнати, леглата бяха оправени и в баните бяха оставени чисти хавлиени кърпи. Къщата беше почистена с прахосмукачка, а прахът от всички повърхности бе забърсан и те бяха полирани. Камината бе приготвена за запалване, а ако се съдеше по аромата, който се разнасяше, във фурната се претопляше вечеря.