Светлина в пукнатините [bg]

— Не ми казвайте, че изглеждам като Рут — намръщи се Гамаш и Клара се разсмя.

— Само мъничко.

— Всъщност не искам нищо, merci.

Главният инспектор съблече палтото си, събу се и последва домакинята в дневната, където в камината гореше огън.

— Благодаря ви, че се грижихте за Хенри. И благодаря за това, че сте помогнали с оправянето на къщата на Емили, за да може да се настаним в нея.

Неспособен бе да обясни как изглеждаше тази къща в очите на едни уморени странници, които бяха стигнали до края на пътя.

Хрумна му мигновена мисъл, която го стресна. Дали малкото селце не беше точно това — краят на пътя? И като повечето краища въобще да не е край.

— За мен беше удоволствие — отвърна Клара. — Габри го съчета с репетиция за коледния концерт и ни накара да пеем "Хуронската коледна песен" отново и отново. Подозирам, че ако ударите някоя от възглавниците, и тя ще запее тази песен.

Гамаш се усмихна. Допадаше му идеята за дом, напоен с музика.

— Хубаво е да виждаме отново светлина в дома на Емили — рече Клара.

Хенри тихомълком се покатери на дивана. Бавно. Бавно. Сякаш ако се промъкваше пълзешком и гледаше настрани, никой нямаше да забележи. Зае две трети от дивана, когато се изтегна в пълната си дължина, и внимателно отпусна глава в скута на Гамаш. Главният инспектор погледна към домакинята си извинително.

— Няма проблем. Питър никога не е харесвал кучетата да се качват по мебелите, но аз нямам нищо против.

Тези думи дадоха на Гамаш повод да продължи разговора в желаната посока:

— Как я карате без Питър?

— Чувството е много странно — призна художничката след кратко размишление. — Като че ли връзката ни не е мъртва, но не е и жива.

— Немъртва — рече Гамаш.

— Вампирски брак — разсмя се Клара. — Но без готината част с пиенето на кръв.

— Липсва ли ви?

— В деня, когато той замина, останах отвън да гледам, докато колата му напусна пределите на Трите бора, сетне се прибрах и облегнах гръб на вратата отвътре. Осъзнах, че всъщност я подпирам за всеки случай, ако Питър реши да се върне и иска да влезе. Проблемът е, че го обичам. Просто ми се иска да знам дали бракът ни се е изчерпал и мога да продължа живота си — обясни Клара, — или има шанс да го закрепим.

Гамаш я изгледа продължително. Спря очи върху посивялата й коса, удобните и небрежно подбрани дрехи. Забеляза объркването й.

— Ще позволите ли да ви дам един малък съвет? — попита тихо.

Художничката кимна.

— Според мен можете да се опитате да живеете така, сякаш сте сама. Ако Питър се върне и осъзнаете, че животът с него е по-хубав, чудесно. Но ще знаете, че ви е добре и без никого.

Клара се усмихна: