Един ден от залеза на света [bg]

— Хайде вземи — бе казало момчето. — Хубав е. За да демонстрира това, той отхапа голям къшей хляб и го задъвка със сериозна физиономия. Накрая рече: — Какво става? Не ме ли харесва?

С Ван никога не беше трудно, а с Роузи никога лесно, защото тя бе момиче, жена, дъщеря на майка си, съвсем друго същество, представител на друг вид — един красив, неотразим, загадъчен, пленителен и труден вид.

И така, на Пето Авеню, в съботната слънчева светлина, той вървеше с немирната малка жена, някогашното грейнало малко създание, надаващо трагичен бебешки плач или смеещо се звънко на големи и неясни шеги. Сега той се разхождаше с една млада дама, едно чистосърдечно момиче с издължено лице и големи тъмни очи, което вече беше почти на десет години — едно духовито, но винаги сериозно момиче, което обичаше закачките и игрите, спомените и споровете, и хубавите дрехи.

На първи октомври в Ню Йорк, на Пето Авеню между Шейсет и шеста и Шейсет и пета улица, макар и за кратко той се почувства напълно безгрижен. Беше безсмъртен, винаги беше вярвал, че може да бъде такъв някой ден. Обичаше всичко и всички, защото държеше за ръка дъщеричката си и вървяха заедно през света. Той я обичаше нежно, каквото и да беше тя: частица от него и неговата незнайна истина, частица от майка си и нейната незнайна истина. Защото каквото и да беше Роузи, тя беше любов и сега за миг тази любов беше близо. Тя неизменно струеше към него от малката ръчичка, която държеше, и тази любов имаше целебна сила.

Забрави за дупчицата във венеца си с лекарството в нея. Забрави вкуса на етер в устата си, главоболието, глухотата на дясното ухо, непрекъснатия шум там. Забрави за тлъстината, която се беше натрупала около мускулите и костите през трудните години. Забрави за постоянното бързане, нетърпението, раздразнителността, високомерието, гнева, грубостта, за принудата винаги да бъде погълнат от работа, от правенето на нещо. Забрави за дълговете си, за бедността и загубите си, за покойниците и лудите сред роднините и приятелите си. Забрави всичко, освен любовта, любовта, която струеше от ръката на дъщеря му към неговата ръка.