Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Елиът се върна с усмивка, понесъл още две чаши „Негрони“.

— Имаш ли нещо против да ти покажа някои снимки – попита той, като отвори чантата си.

— Това е най-малкото, което мога да направя като благодарност за питиетата.

Той й подаде няколко неясни черно-бели фотографии.

— Това – каза той, като посочи една от тях, – е Марго Журдан. Прилича ли на твоята Марго? Знам, че са изминали седемдесет години и качеството е лошо, но…

Кат разгледа отблизо фотографията. В здрача на бара можа да различи чернокоса, сериозна жена в униформа, с цигара между пръстите си.

— На колко години е била тази жена, на около двайсет ли? – попита тя. – Баба ми е на деветдесет и четири. Страните й са набръчкани. Лицето на тази жена е гладко. Дори ако качеството бе отлично, не съм сигурна, че бих успяла да видя Марго в нея. Защото е черно-бяла. Дори не мога да кажа какъв цвят са очите й. Мога да кажа само, че изглежда приблизително на нейния ръст – дребна. И сякаш косата й е тъмна, както и на Марго. Така че, предполагам, тази жена прилича на баба ми по същия начин както всяка дребна, тъмнокоса жена от онова време.

Елиът въздъхна:

— Знам. То е като да се опитваш да видиш перла зад черупката на стрида.

— Каза, че си срещал крехки жени, за които никой не би могъл да предположи, че са направили невероятни неща – продължи Кат. – Но баба ми се интересува твърде малко от света. Определено не е била шпионин.

Елиът не й възрази. Вместо това извади друга фотография.

— Няма снимки на Ванеса Пенроуз. Била обучена да пилотира самолет от някакъв офицер от разузнаването, който след това я уредил да отиде във Франция при сестра си по време на тъй наречената Голяма война. Двете жени пращали разузнавателни сведения за действията на германците в разузнавателното бюро в Лондон. Но това е Либърти Пенроуз, нейната дъщеря. Работела е в Управлението за специални операции, също като Марго Журдан.

Елиът подаде на Кат снимка на жена с тъмна коса, която бе застанала сред група други жени, а лицата бяха твърде малки, за да се различат чертите. – А това – той подаде друга снимка на Кат, – е Скай Пенроуз.

Келнерът донесе храната. Кат разгледа и втората снимка; на нея се виждаше някаква жена, която слиза от самолет, придържайки косите си с ръка.

Елиът се облегна назад на канапето, като държеше чашата с „Негрони“ в ръка:

— Либърти е работила по саботажните операции на УСО. В крайна сметка, въпреки коментарите на нейните висшестоящи офицери, въпреки емоционалната си неуравновесеност, била много ефективна в работата си. А Скай събрала информация, която довела до относително мирното предаване на Париж на Съюзниците през август 1944 година. Преди това била една от малкото жени, които пилотирали самолети за Транспортните спомагателни военновъздушни сили. Не участвала в бой – транспортирала ги из цяла Англия до военновъздушни и ремонтни бази.