Защото вярваш в любовта

Французинът погледна превързаната ръка на противника си, вдигна сабята си за поздрав и препусна към друга група биещи се. Майкъл докосна с благодарност сребърния калейдоскоп, скрит в джоба на мундира му. Талисманът не го изоставяше.

Той прекоси долината и тъкмо започна да се изкачва по отсрещния склон, когато през една дупка в живия плет видя, че Том Хъси е нападнат от двама французи. Единият заби байонета си в рамото на знаменосеца и Майкъл нададе грозен вик. Хвърли се напред като побеснял, заби острието на сабята си в гърдите на първия нападател, изръмжа и се обърна заплашително към другия. Уплашен от внезапното нападение, вторият французин избяга.

Момчето изтри лицето си с омазания ръкав.

— Как да се науча да се бия като вас, сър?

— С много упражнения и лошо настроение. — Гневът на Майкъл угасна. Той изпъшка и посочи кръвта, която се процеждаше между пръстите на момъка. — Иди да те превържат.

— По-късно. — Очите на Том святкаха безумно. Беше замаян от битката и от щастието, че е оцелял.

Имаха само две здрави ръце, с които успяха да превържат раната от байонета. После се придвижиха напред. Майкъл се опита да остане близо до знаменосеца, но отряд хановерци ги разделиха.

Смъртта може да дойде във всеки миг от битката. Понякога е бърза, друг път непоносимо бавна. За Майкъл краят дойде бързо. Чу ядно френско проклятие, обърна се и видя войниците, които беше прогонил от Том Хъси. Двамата стояха на петнадесетина метра от него и мускетите им бяха готови за стрелба. Разнесе се изстрел. Два куршума се забиха едновременно в тялото му, единият в бедрото, другият в корема. Когато падна в разкаляната земя, той знаеше, че няма да стане повече.

Лежа там дълго, на прага на смъртта, докато усети вибрациите от галопиращи коне. Вдигна глава и видя половин дузина френски улани да препускат в дива паника право към него. Макар да знаеше, че не си струва усилията, запълзя мъчително към близкия жив плет, за да се прикрие. Не успя да стигне навреме. Уланите минаха през него. Получил удар с копито, Майкъл се претърколи няколко пъти. Последният улан забави ход и заби пиката си в гърба му.

Навсякъде болка, толкова силна, че червеното залязващо слънце почерня и шумът на битката заглъхна. Майкъл поемаше тежко дъх и се молеше смъртта на бойното поле да възстанови загубената чест.

Усети как душата му се отделя от измъченото тяло и се зарадва. Катрин беше наблизо, образът й беше много по-жив от опустошенията наоколо. Тя се усмихна и милувката на меките й ръце прогони болката.

В последните си съзнателни мигове той си каза, че е умрял достойно и е имал привилегията да познава жена, която си струва да бъде обичана. После пропадна в черния мрак и духът му намери покой.