Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Уелингтън се обърна към фланга и един войник извика:
— Кога ще нападнем жабарите, сър?
Херцогът се усмихна едва забележимо.
— Не се бойте, момчета, ще ви дам шанс да си отмъстите. — Той подкара коня си към обсаденото Шато дьо Хюмон, където гвардейците водеха ожесточена битка с французите още от ранна сутрин.
Майкъл предположи, че е късен следобед, но времето беше загубило значението си. Беше му трудно да повярва, че само преди два дни беше танцувал с Катрин в ярко осветена зала, препълнена с елегантно облечени гости.
Докато чакаше следващата атака, той се опита да си спомни какво беше да я държи в обятията си. Ала подробностите се бяха изличили от паметта му. Единственото, което изникна в ума му, беше топлотата на аквамариновите очи и горчиво-сладката радост, че тя е толкова близо до него.
Гърмът на френските барабани даде сигнал за атака на пехотата. Майкъл стисна зъби. Вдигна далекогледа си, държейки го непохватно със здравата си ръка. Димът не беше вече толкова гъст и той успя да различи дългата френска колона, която наближаваше съюзническите линии. За щастие щяха да нападнат вдясно от сто и пети и изтощените войници разполагаха с малко време за почивка.
Капитан Греъм докуцука при него, без да се интересува от превързаното си бедро.
— Ще ми заемете ли за малко далекогледа си, сър?
Майкъл кимна и му го подаде. Капитанът промърмори нещо не особено прилично под носа си и огледа внимателно червените пера върху високите шапки от меча кожа.
— Бони най-после е решил да пусне в бой гвардейците си.
— Прав сте. Те имат само успешни атаки, а след като цял ден са били в резерв, сега са свежи като на парад в парка — отвърна мрачно Майкъл.
Това беше последното, решително хвърляне на зара. С помощта на императорската гвардия Наполеон щеше да си възвърне империята или да я загуби завинаги.
Когато стана време за вечеря, Катрин се прибра вкъщи. Макар че предпочиташе да работи, вместо да чака, тя съзнаваше, че трябва да щади силите си. Дойде новината, че е имало още една битка, значи на сутринта се очакваше нова вълна ранени. Катрин се помоли пламенно за живота на приятелите си.
Тя бе взела и Елспет да помага в лазарета. Момичето работеше с типичната шотландска упоритост, но лицето му беше посивяло, под очите имаше тъмни кръгове.
Двете се прибраха заедно на Рю дьо ла Рен. Повечето белгийски слуги се бяха върнали при семействата си и в къщата бяха само готвачката и оборският ратай. Катрин беше много радостна, че Евърет е останал, защото имаше сериозна опасност някой да открадне конете.
След като се измиха, двете жени вечеряха заедно в кухнята. Катрин успя да хапне само няколко лъжици супа. Изтощена до смърт, тя наля в чая си солидна порция бренди и го отнесе в салона. Папката със скиците беше на масата и тя я прелисти отново, размишлявайки дали изобразените по страниците мъже са живи и здрави. Дали Колин се наслаждаваше на битката, която наричаше решаващата в живота си? Дали Чарлз се беше опазил жив, за да види нероденото си дете? Дали Кенет щеше да оцелее, за да рисува и други щастливи семейства?
Тя погледна последната рисунка и бързо затвори папката. В гърлото й заседна буца. Би било жалко, ако размаже образа на Майкъл със сълзите си.
Императорската гвардия се оттегли, сломена от силната съпротива на съюзническите войски. Майкъл беше твърде замаян, за да проумее значението на онова, което ставаше пред очите му. Най-добрата войска на Франция беше разбита, армията се бе превърнала в жалка купчина бягащи хора.
Но битката още не беше свършила. Колко време щяха да траят отделните кървави сблъсъци? Колко хора още щяха да загинат? Сто и пети имаше над четиридесет процента загуби. Половината загинаха още сутринта. В другите полкове положението беше още по-лошо.
— Погледнете, сър! — извика ликуващо Греъм.
Уелингтън беше разположил командния си пост под един бряст на върха на хълма, където се пресичаха два пътя. Дървото едва се виждаше през гъстите кълба пушек. В момента херцогът беше там. Стройната му фигура се очертаваше учудващо ясно на фона на вечерното небе. Той се надигна в стремената и три пъти замахна напред с тривърхата си шапка. Това беше сигнал за нападение. Отекна могъщо ура. Полковете, които бяха най-близо до херцога, побързаха да предадат знака на съседите си и викът се понесе с незатихваща сила по линиите на съюзниците.
Изпълнен с диво тържество, Майкъл забрави слабостта си. Усетът му подсказа, че битката е спечелена. Дългите години в армията, страшните часове, когато френската артилерия сееше смърт сред войниците му, трябваше да бъдат отмъстени. Той вдигна сабята си и изкрещя: