Дневникът на пирата

— Е, ще ти бъда верен, друже, както винаги досега. Но съжалявам за решението ти. Още отначало, когато се присъединих към пиратите, аз имах чувството, че ще бъда убит на този кораб. Това не можа да стане на „Страшни“, защото той потъна, но кой знае защо пак съм сигурен, че ще ме сполети насилствена смърт, и то мен, който винаги съм мечтал да си умра спокойно в леглото.

— Глупости — казах аз, но не успях да го ободря и след малко той тръгна да търси Лен Григс.

— И той като мен ще се зарадва, че си още жив, и ще съжалява, че си решил да продължаваш да се занимаваш с пиратство!

След малко на вратата се почука и в отговор на поканата ми влезе Лен Григс. Преди да успея да му разкрия самоличността си, той запъхна резето на вратата и протегна ръка.

— Зарадвах се, като узнах, че си жив и здрав, Бърт Дебнъм — започна той.

— Значи все пак Веселушко ти е казал. А аз му заръчах да не говори — произнесох разочаровано.

— Веселушко не ми е казвал нищо, а очите ми подсказаха това. Едноокия нямаше навик да щрака с пръстите на лявата си ръка, когато е развълнуван. Освен това Едноокия не ближеше толкова често горната си устна. А Бърт Дебнъм имаше и единия, и другия навик.

Много се ядосах и се разтревожих, че маскировката ми е разкрита. Щом един човек можеше да прозре през нея, същото можеха и други. Лен Григс направи всичко възможно, за да ме успокои.

— Малцина умеят като мен да наблюдават подробностите — каза той. — Никой на кораба не подозира, че ти си друг, а не капитан Грим, сигурен съм в това. Но сега един малък съвет… — и подобно на Веселушко Прайс се опита да ме разубеди да не оставам пират.

Когато искам, аз съм много упорит, и му заявих твърдо, че няма да пропусна очертаващия се шанс да забогатея, за да се върна към злочестия живот, който бях водил като беглец от правосъдието, преди пленяването ми от екипажа на „Страшни“. Обещах да позволя на Григс да избяга при първа възможност, но се заклех от своя страна да не напущам тоя занаят, докато не се сдобия с достатъчно пари, за да заживея охолно в Англия.

Само след няколко минути ми се яви възможност да изпълня намерението си. Дългия Джон дойде тичешком да ми съобщи, че се вижда платно.

— Не е кораб от флотата на Даго — каза той. — Нали те се изгубиха от очите ни. Тоя прилича на търговски кораб. Да променим ли курса, за да го подгоним?

— Да! — отсякох аз, хвърляйки предизвикателен поглед към Лен Григс, и лично излязох на палубата да следя развоя на гонитбата.

След двучасово бързо плаване се приближихме на такова разстояние от жертвата си, че да бъде в обсега на оръдията ни, и един изстрел пред носа й я накара да легне на дрейф13. Спуснахме три лодки и като оставихме Черния Джим да отговаря за „Нападател“, Дългия Джон и аз поехме командуването на две от лодките, а третата поверих на Сюъл.

Когато се качихме на кораба, там ни посрещна беловлас капитан. Виждах, че е уплашен, както и целият екипаж, защото знаеха как могат да си изпатят от нас. Все пак ни прие достойно и ни покани да слезем в каютата му, но аз отказах, тъй като се страхувах от възможна клопка.