Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
— Ще забележите, че не оказахме никаква съпротива — подзе той. — Аз имам на борда си пътници, затова ви моля да се отнесете снизходително към нас. Вземете каквото искате — не мога да ви спра, — но пощадете живота ни и ни оставете кораба.
Не зная кои бяха по-изненадани — моите хора или екипажът на завладения кораб, когато постъпих точно така. Товарът на кораба бе измъкнат от трюма и струпан на палубата, готов за пренасяне на „Нападател“. Каютите също бяха претършувани за ценни предмети. Но по мое изрично нареждане нищо лошо не бе сторено нито на пътниците, нито на командирите, нито на моряците на нападнатия кораб.
— Радвам се, че постъпи така — каза Дългия Джон, когато дойде в каютата ми същата вечер. — Вярно, хората роптаят, но чувствувам, че на съвестта ми е много по-леко, отколкото друг път, когато сме завземали кораб. Надявам се, че няма да забравиш обещанието, което даде, когато неотдавна се качвахме на кораба на Даго. Просто горя от нетърпение да зарежа тоя занаят и да се върна час по-скоро в Англия, за да видя още веднъж майка си.
Тази негова молба да сложа край на пиратството, веднага след подобните съвети на Веселушко Прайс и Лен Григс, ме накара да се замисля дълбоко. Наистина ли си заслужаваше да плаваме под знамето с черепа и кръстосаните кости и да опустошаваме беззащитни платноходи?
Аз обаче не възнамерявах да отстъпя тъй лесно.
— Какво ще правим, ако се откажем от пиратството? — запитах. — Да слезем на някой пуст остров? Това вече е прекалено несправедливо. Да се измъкнем, когато следващия път слезем на пристанище? Тогава или ще ни заловят, ще ни оковат във вериги и ще ни обесят, или насила ще ни закарат обратно в Англия, затворени на някой, кораб. Ако питате мен, наситил съм се на тая игра.
Дългия Джон не отговори нищо. Той само ме погледна смутено и аз си спомних думите му към мен, когато отивахме към кораба на Даго. „Бих дал остатъка от живота си, за да прекарам поне един час в къщичката в Англия, където живее майка ми“ — бе казал той. А моят отговор беше: „Заедно ще съумеем така или иначе да зарежем този пиратски занаят и да се върнем в Англия.“ А сега му предлагах да продължим тоя отвратителен занаят.
Все пак се помъчих да се оправдая.
— Ами Даго? — запитах гневно, макар добре да знаех, че е глупаво да се гневя. — Да не искаш да пропусна възможността да се срещна пак с него? Веднъж той едва не ме уби, а аз съм от тия, дето никога не оставят една работа недовършена.
— Бърт — заговори Дългия сериозно. — Изслушай ме спокойно само няколко минути и ще отговоря на всичките ти въпроси. Ти искаш да зарежеш пиратството и все пак да не те обесят след това. Искаш и да отмъстиш на Даго, задето посегна на живота ти. Аз мога да ти кажа как да постигнеш и двете с един замах.
— Как? — извиках развълнувано.
— Това, което ще ти предложа, е рисковано, Бърт. Възможно е да те обесят, но може и да те помилват, дори да те възнаградят. Успееш ли, ще постигнеш напълно своето отмъщение. Какъв шанс имаш да се срещнеш лице в лице с Даго и да го победиш? Ти разполагаш с един кораб, а той — с цяла флота. Направи каквото ще ти кажа и не само ще го убиеш, но и ще унищожиш флотата му и заедно с нея цялата му гордост.
— Ти говориш със загадки — казах аз. — Какъв е твоят чудотворен план?
Помощникът се наклони към мен, устните му се доближиха само на няколко инча до ухото ми. И заговори толкова тихо, че и така едва го чувах.
— Ти знаеш за голямото нападение, замисляно от Даго. Колкото и здраво защитена да е Санта Галма, тя навярно ще падне при едно изненадващо нападение. Защо не ги предупредиш, за да се подготвят да окажат на Даго горещ прием?
Думите му, произнесени шепнешком, грабнаха въображението ми. Да предупредя Санта Галма. Нека флотата на Даго да влезе в едно подготвено пристанище. Оръдията да направят корабите му на трески и той да види как чудният му план рухва само за няколко часа. Ако нашето предупреждение доведе до поражение на Даго, приятелите ми и аз сигурно ще получим пълно опрощение за престъпленията си. Дори и да ни обесят за пиратство, предупреждението ни няма да остане пренебрегнато и ще си заслужава да умрем, за да постигнем такова отмъщение.
— Ти си прав, Дълги — възкликнах аз. — Трябва някак си да узнаем на коя дата Даго възнамерява да нападне Санта Галма. Ако успеем да предупредим тамошния губернатор, ще си спечелим прошка за извършените от нас престъпления.
— Точно така — съгласи се помощникът, — мога още сега да ти кажа датата, на която Даго възнамерява да атакува. Чух я, когато ти беше в каютата на адмирала. Тя е точно след шест седмици, броено от днес. Даго не е човек, който би променил плановете си само защото ти му се изплъзна.