Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
— И тъй това е първото — казах аз. — А дотогава ще трябва да продължаваме пиратския занаят. Не искам да ме държат в затвора шест седмици, докато губернаторът разбере дали съм казал истината или не; ако пък през всичкото това време кръстосваме морето, без да нападаме корабите, които забележим, сред моряците ще възникне подозрение, а може би и брожение.
— Но не бива да убиваме пленници — настоя Дългия.
— Няма да има излишно кръвопролитие — обещах аз. — И тъй след като предупредя губернатора на Санта Галма за проектираното от Даго нападение, сигурно ще ни държат затворени, докато нападението приключи, или може би ще ни позволят да помагаме в отбраната. А после, ако успеем да убедим губернатора да ни остави този кораб, ще трябва да свършим и една друга работа.
— А каква е тя? — полюбопитствува Дългия Джон.
— Да отидем пак на остров Череп и да вземем съкровището на Даго. Ще бъде невъзможно да го върнем на законните му притежатели, тъй че ще можем да го поделим между хората, които са ми останали верни — Веселушко Прайс, Лен Григс и теб, Дълги Джон. С торбичка гвинеи за всеки ще успеем да се върнем в Англия, да се настаним там и никога вече няма да тръгнем по море да ядем солено месо на някое пробито корито, погрешно наричано кораб.
Глава X
ПЛЯЧКОСАНИ КОРАБИ
Следващите три седмици от живота ми са от тия, към които най мразя да се връщам мислено, понеже ми напомнят за сцени на излишно кръвопролитие и клане. Сега, благодарение на натрупаната с годините мъдрост, съзнавам, че би било игра с огъня, ако бях продължил ролята си на пиратски главатар дори с един ден повече, отколкото бе необходимо. Не можех да изпълнявам тази роля и същевременно да се придържам към стремежа си да не се пролива кръв. Когато някой кораб се опиташе да отблъсне атаките ли, не можех да оттегля хората си и да го оставя да избяга невредим; а когато след ожесточен бой завладявахме такъв кораб, колкото и да желаех да бъда милостив към нашите пленници, често ми бе невъзможно да обуздая буйните страсти на командуваните от мен хора.
Онова проклето съкровище, което бях скрил на остров Череп, беше непреодолимо изкушение, подтикващо ме да продължавам да бъда Едноокия. Мисълта, какво значение би могло да има това бъдеще, така бе завладяла въображението ми, че останах глух за увещанията на Веселушко и Лен Григс да се откажа веднага от тази смъртоносна игра. Колко глупав съм бил! Ако бях ги послушал, колко излишни страдания можех да спестя на други хора, да не говорим за многобройните ми безсънни нощи, когато ме преследваше споменът за ужасите, в които участвувах.
Може би си заслужава да отбележа една-две случки, станали в промеждутъка преди нападението срещу Санта Галма и неочаквания ни престой на остров Череп. През това време преследвахме и пленихме три кораба и всяко нападение лепваше ново петно върху съвестта ми.
Първия от тях забелязахме по пладне и го настигнахме точно преди мръкване. Тъй като не искаше да се предаде, оръдията ни се насочиха към него и главният артилерист, Джос Гейм, като прояви обичайното си умение, при втория опит събори една мачта.
— Приближи се до борда му — заповядах на кормчията. — Ако не побързаме, ще се мръкне, преди да успеем да се прехвърлим на него.
Испанци с пламнали очи се бяха строили да ни посрещнат и тъй като не очакваха пощада от нас, бяха готови да умрат в бой. (Когато всички бяхме наскачали на неприятелската палуба, екна залп, който повали моментално пет-шест наши хора.
Другите се поколебаха за мит, ала Дългия Джон и аз се закрепихме на палубата и се заловихме юнашки да сечем наоколо. Не останахме дълго без подкрепа. Нашите хора се прехвърлиха през фалшборда с гръмогласен боен вик, решени да отмъстят за падналите си другари. Испанците отстъпиха пред свирепия ни щурм, но все пак упорито продължаваха да се бият, въпреки че ние далеч ги превъзхождахме по численост. Спомняйки си в разгара на боя за споразумението си с Дългия Джон по възможност да няма излишно кръвопролитие, аз извиках на биещите се срещу нас моряци, че ако се предадат, животът им ще бъде пощаден.
При тези мои думи в боя настъпи затишие. Пиратите ме загледаха смаяно, сякаш ме помислиха за полудял. Хората от нападнатия кораб също се учудиха, че пират говори за пощада. А думите ми, изглежда, прозвучаха искрено, защото мнозина от тях захвърлиха оръжието си, готови да се предадат, само и само да спасят живота си. Представете си ужаса ми, когато някои от моите хора, след като се бяха поспрели за малко от изненада, продължиха да секат и да колят и преди да успея да се намеся, убиха неколцина от вече невъоръжените противници.