Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Дон Хуан направи малко отклонение и отбеляза, че вероятно тази оскъдица на мъжки същества е станала причина за неоправданото господство на мъжете на нашата планета. Искаше ми се да обсъдим тази тема, но той отново подхвана разказа си. Планът на нагуала Росендо бил да обучава Елиас и Амалия изцяло във второто внимание. За целта той си послужил с определения от древните магьосници метод. Привлякъл един скаут по време на сънуване и му заповядал да пренесе учениците във второто внимание, като премести събирателните им точки в съответната позиция.
Теоретично погледнато, един мощен скаут би могъл да се справи с тази задача без никакво усилие. Нагуалът Росендо обаче не отчел лукавството на неорганичните същества. Скаутът действително преместил събирателните точки на неговите ученици, само че в такава позиция, при която можел с лекота да ги пренесе телесно в царството на неорганичните същества.
— Но възможно ли е да бъдеш пренесен с физическото си тяло? — попитах аз.
— Възможно е — увери ме дон Хуан. — Ние сме енергия, чиито специфична форма и положение се запазват благодарение на фиксирането на събирателната точка на едно определено място. Ако това място се промени, формата и положението на тази енергия също се променят по съответен начин. Неорганичните същества трябва само да преместят събирателната ни точка на нужното място и ние веднага се понасяме като куршум, заедно с шапката и обувките, и всичко останало.
— Може ли това да се случи с всеки от нас, дон Хуан?
— Без съмнение. Особено ако общият сбор на енергията ни е такъв, какъвто трябва. Очевидно общият сбор от обединените енергии на Елиас и Амалия представлявал нещо, което неорганичните същества не можели да изпуснат. Нелепо е да им се доверяваме. Те си имат свой собствен ритъм, който не е човешки.
Попитах дон Хуан какво точно направил нагуалът Росендо, за да изпрати учениците си в света на неорганичните същества. Знаех, че е глупаво да го питам, след като всъщност не очаквах отговор. Затова останах искрено изненадан, когато той се зае да ми обяснява.
— Методът е съвършено прост — каза той. — Най-напред накарал учениците си да влязат в едно много тясно, затворено пространство — нещо като килер. След това се пренесъл в сферата на сънуването, изразил гласно намерението си да повика скаут, а когато той дошъл, изразил стремежа си да му предостави своите ученици. Скаутът, естествено, приел подаръка и ги грабнал в момент на непредпазливост — докато правели любов вътре в килера. И когато нагуалът отворил вратата на помещението, тях вече ги нямало там.
Дон Хуан ми обясни, че за древните магьосници било много типично да подаряват учениците си на неорганичните същества. Нагуалът Росендо нямал това предвид, но бил подведен от абсурдното си убеждение, че може да контролира неорганичните същества.
— Магьосническите маневри са направо фатални — продължи дон Хуан. — Умолявам те да бъдеш извънредно внимателен. Не се оставяй да те заблуди някаква идиотска самонадеяност.
— Какво станало с нагуала Елиас и с Амалия в крайна сметка?
— Наложило се нагуалът Росендо да отиде е физическото си тяло в онова царство и да ги потърси.
— И успял ли да ги намери?
— Успял, но след неописуема борба. И все пак не му се удало да ги измъкне напълно. Затова тези млади хора останали завинаги наполовина пленници на неорганичното царство.
— Ти познаваше ли ги, дон Хуан?
— Разбира се, че ги познавах, и мога да те уверя, че бяха многостранни.
6. СВЕТЪТ НА СЕНКИТЕ
— Трябва да бъдеш крайно предпазлив, защото си на път да станеш плячка на неорганичните същества — каза дон Хуан доста неочаквано, след като бяхме водили разговор, който нямаше нищо общо със сънуването.
Неговите думи ме свариха неподготвен. Както обикновено, направих опит да се защитя.
— Няма нужда да ме предупреждаваш. Държа се много внимателно — уверих го аз.
— Неорганичните същества заговорничат — заяви той. — Просто го усещам и не мога да се утешавам с мисълта, че те поставят капани още в началото и по този начин извършват трайно и ефикасно отсяване на сънувачите, които не са желани.
Той говореше така настойчиво, че се наложи незабавно да го уверя, че няма да попадна в никакъв капан.
— Трябва най-сериозно да отчетеш факта, че неорганичните същества разполагат с невероятни средства — продължи той. — Тяхното съзнание е изключително. В сравнение с тях ние сме деца, преливащи от енергия, за която те ламтят.