Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Прислужницата кимна уплашено.
— Върви — нареди й Мишани. — Донеси още вода. — Йокада се затича да изпълни заповедта, а тя се обърна към приятелката си. — Затвори очи, Кайку. Нека аз те водя. Престори се, че временно не можеш да виждаш от дима.
— Аз…
— Тъй като съм твоя приятелка, можеш да ми се довериш — рече дългокосата девойка. Кайку, цялата разтреперана и все още зашеметена от случилото се, направи това, което й казаха. Макар че Мишани бе поне с десетина сантиметра по-ниска от Кайку, изглеждаше много по-голяма и тонът й не търпеше възражения. Тя хвана приятелката си под ръка и бързо поведе изплашеното момиче по коридора. Кайку се уплаши да не се препъне и отвори очи, за да види къде стъпва, ала Мишани я стисна за китката и й изсъска да ги затвори веднага. Слугите се суетяха покрай тях и тя чуваше плискането на водата във ведрата и трополенето на стъпките им. Не след дълго господарката на дома дръпна някаква завеса и я въведе в една стая.
— Сега можеш да ги отвориш отново — каза тя уморено.
Това беше кабинетът на Мишани. Ниската обикновена маса продължаваше да е отрупана със свитъци и сметки, а в единия край се виждаха четка и мастилница. Няколко лавици също бяха претъпкани със сгънати на руло ръкописи, а по стените висяха картини на красиви горски полянки и рекички. Имаше дори и голямо елипсовидно огледало — Мишани често приемаше гостите си тук и знаеше колко е важна обстановката.
— Мишани, аз… случи се отново… — запъна се Кайку. — Ами ако ти беше с мен? Духове, ами ако…
— Застани пред огледалото — каза приятелката й. По-високото момиче се смълча, погледна към събеседничката си, а после и към огледалото. Изведнъж изпита страх от онова, което можеше да види. Тя потрепери, когато внезапен болезнен спазъм разтърси цялото й тяло.
— Имам нужда от почивка, Мишани… Толкова съм уморена — въздъхна Кайку.
— Огледалото — повтори хладно домакинята. Другото момиче се обърна, наведе глава и застана пред него. Изобщо не й стигаше куража да съзре онова, което приятелката й я караше да види.
— Огледай се! — изсъска Мишани, а в гласа й имаше такава острота, каквато Кайку никога преди не беше долавяла у нея. Изведнъж се уплаши от приятелката си, ала й се подчини. Надигна глава и впери поглед в отражението си.
— О — промълви след малко, а пръстите на едната й ръка докоснаха изплашено бузата й.
Очите й вече не бяха кафяви. Ирисите им бяха оцветени в кървавочервено — очи на демон.
— Значи е вярно — изрече с тих, съкрушен глас. — Аз съм обладана от зъл дух.
Мишани стоеше зад рамото й, с глава, леко наведена надолу, така че част от косата й падаше пред лицето, зареяла поглед някъде настрани.
— Не, Кайку — каза накрая. — Ти не си обладана от демон. Ти просто си Различна.
Десета глава
Залата за съвещания в Императорската цитадела не беше особено голяма, но за сметка на това бе отрупана с разкош. Стените и балконите на полукръглото помещение бяха потопени в невероятно великолепие — от огромния полилей от кристал и злато на тавана до изящната резба на корнизите и терасите. По-голямата част от помещението бе лакирана в пурпурно, а краищата бяха обагрени с тъмнозлатисто; на тавана се виждаше огромен барелеф, изобразяващ древна битка, а подът бе покрит с огледален черен камък. Плоската стена в задната част — където стоеше говорителят, обръщайки се към амфитеатрално разположените ложи — бе покрита от гигантски стенопис, показващ лютата битка на две люспести създания във въздуха, пламтящите им тела, вкопчени в смъртоносна схватка, и ужасения град под тях.
Събранието бе тихо, когато Анаис ту Еринима, Кръвната Императрица на Сарамир, пристъпи напред и застана пред стенописа, а роклята й бе тъмночервена като залата. Светлорусата й коса бе вързана на обичайната й дълга плитка, а на челото си носеше сребърна диадема. До нея вървеше един старец в сива роба, а лицето му бе скрито от качулка, от която се виждаха единствено изгърбеният му нос и дългата му прошарена брада. Високите стреловидни прозорци осветяваха помещението, като тези от западната страна бяха по-ярки, тъй като вече бе превалило пладне.
Анаис не можеше да понася тази зала. Цветовете я караха да се чувства гневна и агресивна; а това не беше особено уместно, когато се провеждаха съвещания. Обаче това беше залата, където се свикваше Съветът от поколения насам — във времена на война и мир, глад и изобилие, тъга и радост; традицията я бе запазила почти непроменена от векове.