Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
1. Никога няма да сътвори нещо гениално.
2. Не я занимава надълго и нашироко със състоянието на собствената си душа.
3. Не може да прикрие факта, че не знае какво е апартейд или кулебяка. Дори най-наивно го съобщава на компанията, сред която е в момента.
Веднъж Олга докарала Вася със специален пуловер и шалче и го взела със себе си на едно от кинаджийските си събирания (журналисти, актьори, режисьори, и аз искам така), и там Вася позвънил на някого по мобилния си телефон (на пръв поглед съвсем обикновено действие, но какво произтекло от него!).
— Абонаментът не отговаря — казал озадачено Вася пред околните — журналисти, актьори и режисьори.
Оттогава се сдоби с тайния прякор „Абонамента“, а Олга започна да ходи по светски събития сама, като разреши на Вася да остане на заден план в личния й живот (да премести или поправи нещо, да я докара, да изчака водопроводчика, etc).
От нас само Олга е против Вася, ние с Мурка сме за него, защото е добър и домошар, а Альона не знае какво иска, но повече клони към Лежащия, защото и на самата нея й липсват романтично-интелектуални разговори с Никита до шест часа сутринта пред консерва шпроти и чинийка с фасове.
— Казвам му, виж, Димочка, не искам да почвам във вестника. Във вестник трябва непрекъснато да въртиш телефоните, да организираш, да хабиш нерви. Това не е за мен.
Сега Альона ще почне да лобира в интерес на Лежащия. Понякога мисли като истинска блондинка — съвсем примитивно. Как може да го приема като обикновен механичен процес: раз — Олга е изгонена от работа, два — тя автоматично избира Вася, само защото е грижовен и здраво стъпил на земята шофьор и й купува вкусни пушени колбаси?! Като проф. психолог знам, че любовта на такава културна жена като Олга подсъзнателно изисква уважение и дори възхищение, затова Альона се тревожи напразно — Олга не си го и помисля, тя ще остане с Лежащия.
— Аха, виждаш ли! С Димочка можеш да споделиш всичко, за разлика от Вася! — упорито й внушава Альона, която със сигурност се чувства много печен професионален психолог, който за нула време тласка човека към нужното решение. Вася не е за теб, той е лишен от финес, липсва му чувствителност, за да те разбере!
— Вася смята, че Прус е съкратено от Пруст… — безпомощно се обади Олга.
— Но пък твоят Димочка не може да поеме отговорност. Та той няма и представа какво значи истински мъж! А Вася е друга работа! — намеси се Мурка.
Олга изведнъж се въодушеви:
— Права си, Мура, много си права! Ще кажа на Димочка така: „Ако не разбираш колко съм слаба и уморена, нека се разделим… временно.“ А Вася може да не е интелигентен, но пък е надежден.
— Излиза, че Вася не е толкова лош — умело прокарваше линията си Мура.
— Да. Не е — замислено се съгласи Олга и Мура се усмихна доволно, точно като Сава Игнатич пред парче салам.
С вид на пеперуда, случайно кацнала на цвете, Олга се захвана за пастите ни, като си пощипваше от всяка по малко.
— Остави ме да си хапна още малко! — сопна й се Альона, напълни си устата с остатъка от еклера и се омърлуши. — Върви ти на тебе, Олга — набиваш сладкиши и пак приличаш на тийнейджърка…
Альона демонстративно въздъхна, за да привлече вниманието ни. Сега я вълнуват само две теми: сексът и пудела, а тя не можа да се изкаже по нито един от въпросите, които я занимават.
От една страна, според нея е непедагогично да обсъжда пред Мура своя половинчат сексуален живот, за да не мисли детето, че в брака има и секс. От друга страна, е сигурна, че не е тактично да обсъжда здравето на пудела си пред Олга, защото тя се обижда и казва, че в сравнение с Лежащия пуделът съвсем не е зле. Но пуделът е много жизнерадостно същество, докато Лежащия цял живот е играл ролята на скорошен покойник. Ту вчера го е боляла глава, ту усеща, че хваща хрема…
— Пуделът се държи странно. Кардиологът каза да направим рентген и кардиограма — все пак се реши Альона.
— Куче… — многозначително изрече Олга. (Вечният спор кой е по-болен — пуделът или Лежащия, плюс намек, че кучето не е човек.)
— Пуделът ми не е по-лош от твоя Димочка — не се сдържа Альона. (Тя лъже, всъщност е уверена, че е много по-добър.)
Аз като психолог моментално потуших зараждащия се конфликт, като сериозно съобщих, че Олга и Альона не бива да оспорват чуждите ценности и приоритети, защото Димочка не е по-лош от пудела, но и пуделът не е по-добър от Димочка (тук малко се пооплетох), с две думи, хората сами избират на кого да отдадат душата си, на Димочка или на пудела.