Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
БД: Ебателство. Знаете: когато мъжете са откачени, алкохолизирани, с фобия към обвързването и през цялото време се интересуват само от футбол.
КФ: Не, не е така. Смятам, че в известен смисъл Пол е много по-освободен в чувствата си и е далеч по-широко скроен от приятелката си. Всъщност дори мисля, че при внимателен анализ най-привлекателното в идеята, която иска да ни внуши Ник Хорнби за него, е, че в един свят с твърде земно ежедневие той е открил извор на емоционални изживявания, които…
БД: Извинете.
КФ: (въздиша) Да?
БД: Езиковата бариера не ви ли създава проблеми с приятелката ви?
КФ: Тя говори прекрасно английски.
БД: Но не смятате ли, че ще се чувствате по-добре с някоя, която е англичанка и е по-близо до вашата възраст?
КФ: Разбираме се добре и така.
БД: Хъмф. (злокобно) Засега. Не предпочитате ли да играете в театъра?
КФ: Ъм. Не съм привърженик на мнението, че театърът е мястото, където наистина се играе, а киното не е истинско предизвикателство за актьора. Но когато играя в театъра, наистина го предпочитам.
БД: Но не смятате ли, че театърът е малко изкуствен и досаден, там трябва да седите неподвижно часове наред, без да можете да хапнете нещо и да си поприказвате…
КФ: Изкуствен? Досаден и изкуствен?
БД: Да.
КФ: Искате да кажете изкуствен в смисъл…
БД: Веднага личи, че не е истина.
КФ: В този смисъл на изкуствен, да. (тих стон) Ъм… но мисля, че ако е добър, не би трябвало да е изкуствен. Той е много по… Много по-изкуствено е да се прави филм.
БД: Нима? Защото не се снима поред?
КФ: Да. Не е поред. Да. Филмът не се снима поред. Снимат го на малки части и парченца, (по-отчетлив стон) Малки части и парченца.
БД: Ясно. Смятате ли, че господин Дарси би спал с Елизабет Бенет преди сватбата?
КФ: Да, смятам, че би могъл.
БД: Сериозно?
КФ: Да. Мисля, че е много възможно.
БД: (задъхано) Наистина?
КФ: Да, мисля, че е възможно.
БД: Но как би било възможно?
КФ: Не знам дали Джейн Остин би се съгласила с мен по въпроса, но…
БД: Не може да се съгласи, защото е умряла.
КФ: Не може… Но мисля, че господин Дарси на Андрю Дейвис би спал с нея.
БД: Все пак защо мислите така? Защо? Защо?
КФ: Защото мисля, че за Андрю Дейвис беше много важно господин Дарси да има изключителен полов нагон.
БД: (хлъцва)
КФ: И, ъм…
БД: Мисля, че това се връзва много, много добре с изпълнението ви. Наистина.
КФ: Благодаря. В един момент Андрю дори ми написа указание: „Представи си, че Дарси има ерекция“.
(Силен трясък)
БД: В кой момент беше това?
КФ: В началото, когато Елизабет върви през полето и случайно го среща.
БД: Там, където е цялата изкаляна?
КФ: И разчорлена.
БД: И запотена?
КФ: Точно така.
БД: Беше ли ви трудно да го изиграете?
КФ: За ерекцията ли питате?
БД: (с благоговеен шепот) Да.
КФ: Ъм, ами, Андрю беше написал също така да не се съсредоточавам върху това, така че поне в това отношение нямаше нужда от игра.
БД: Ммм.
(Продължителна пауза.)
КФ: Да.
(Нова пауза.)
БД: Ммм.
КФ: Това ли е всичко?
БД: Не. Какво стана с приятелите ви, когато се захванахте с господин Дарси?
КФ: Страшно ме поднасяха, ръмжаха „господин Дарси“ на закуска и тъй нататък. После настъпи кратък период, през който трябваше да положат много усилия да скрият това, че знаят кой съм всъщност и…
БД: От кого да го скрият?
КФ: Ами от всеки, който би заподозрял, че може би приличам на господин Дарси.
БД: Но нима мислите, че не сте като господин Дарси?
КФ: Да, твърдо съм убеден, че не съм като господин Дарси.
БД: А аз мисля, че сте точно като него.
КФ: В какъв смисъл?
БД: Говорите като него.
КФ: О, нима?
БД: Изглеждате точно като него и аз… ох, ох…
(Продължителни трясъци, последвани от звуци на боричкане.)
7. ЕЛИНАЦИ С ПРОМЕНЛИВИ НАСТРОЕНИЯ
25 април, петък
58,5 кг (да! да!!!), алкохолни единици 4, цигари 4, духовни осъществявания, съвместен резултат от четенето на „Изкуството да бъдеш бог“ и алкохолни единици 4. апартаменти без дупки 0, брой лири в банката 0, гаджета 0, хора, с които да изляза довечера 0, покани за предизборни купони 0.
5,30 ч. следобед. В службата. Два работни дни на предизвикателства, през които трябваше да слушам как Ричард Финч чете откъси от интервюто, а после да се залива в дълбок, гъргорещ смях а ла Дракула, но поне ме отвличаше от мислите ми. Пък и Джуд каза, че интервюто е доста хубаво и отлично предава атмосферата на срещата. Ура! Не съм чула и дума от Адам или Майкъл от „Индепендънт“, но съм сигурна, че скоро ще ми се обадят и може би ще ме помолят да направя ново интервю и тогава ще мина на свободна практика в кабинета у дома, ще пиша на компютъра на покривната тераса, а около мен ще ухаят билки в теракотени саксии! А остава и само седмица до изборите, когато всичко ще се промени! Ще спра да пуша, а Марк ще се върне и ще ме завари нова професионалистка с огромен апартамент за живеене вътре или вън.