Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— Е, срокът ти е четири часа. Тъй че залавяй се за работа.
Ла-ла. Четири часа са векове. Ще поразпусиа малко. Ммм. Приличаше съвсем на господин Дарси: толкова строен и със скрита пламенност. Дори ме заведе в една църква с дупка, до гроба на някой си Адриан и до статуята на Мойсей, като великолепно се справи с опазването ми да не бъда прегазела от кола, освен това непрекъснато говореше на италиански. Ммм.
Пладне. Сутринта не мина особено добре, макар несъмнено да ми трябва време да асимилирам случилото се и да обсъдя положението с висшестоящите, тъй че вероятно е била високопродуктивна.
2 ч. следобед. Пак телефонът. Виждате ли какво става, когато сте велика, продуктивна писателка: телефоните звънят непрестанно.
Отново тъпият надут Майкъл: „Как е, напредваме ли?“ Да му имам нахалството. Още сме далеч от срока ми в четири часа, което очевидно за него е краят на деня. Всъщност записът много ми допада. Справила съм се наистина добре, като го предразположих с лесни въпроси, преди да нагазя в солидната материя на Том, която си записах вечерта, преди да замина, макар да бях подпийнала. Стори ми се наистина впечатлен от начина, по който проведох интервюто.
230 ч. следобед. Ще си направя набързо едно кафенце и ще изпафкам цигарка.
З ч. следобед. Най-добре ще е пак да изслушам записа. Ще звънна на Шарън да й пусна тази последна част. Ах. Вече е 3,30, а още не съм започнала. Нищо, паниката е излишна. Те ще се върнат от обедна почивка след векове и ще бъдат пияни като… като журналисти. Чакайте само да видят сензационния ми удар.
Как да започна? Очевидно, интервюто трябва да съдържа моите впечатления от господин Дарси, както и умело вплитане на въпросите около „Футболна треска“, театъра, филмите и т.н.
Вероятно ще ми отделят редовно място във вестника за ежеседмично интервю: „Портретите на Бриджет Джоунс“. Джоунс се среща с Дарси. Джоунс се среща с Блеър. Джоунс се среща с Маркос, само дето е умрял.
4 ч. следобед. Как могат да очакват да творя, ако проклетият Майкъл непрекъснато звъни да ми дудне какво мога и какво не мога да включа? Бррр. Ако пак е той… В този вестник нямат и грам уважение към журналистите. Нито капчица.
5,15 ч. следобед. Хаха. „Пра. Вя. Го.“ Така му казах. Това му затвори устата.
6 ч. вечерта. Какво пък. Всички големи журналисти имат проблеми със спазването на сроковете.
7 ч. вечерта. Майната му, майната му. Майната му, майната му.
23 април, сряда
59,5 кг (май наистина съм се заклещила в някаква тлъстинна дупка), поздравителни обаждания от приятели, роднини и колеги за интервюто с Колин Фърт 0, поздравителни обаждания от личния състав на „Индепендънт“ за интервюто с Колин Фърт 0, поздравителни обаждания от Колин Фърт за интервюто с Колин Фърт 0 (не е ли странно, все пак?)
8 ч. сутринта. Статията излиза днес. Нахвърлях я малко набързо, но вероятно не е много лоша. Всъщност може и да е много хубава. Ще ми се вестниците да побързат и да дойдат.
8,10 ч. сутринта. Вестниците още ги няма.
8,20 ч. сутринта. Ура! Вестниците дойдоха.
Току-що видях интервюто. „Индепендънт“ изцяло е пренебрегнал написаното от мен. Разбирам, че позакъснях, но това е нетърпимо. Вижте само какво са публикували.
Поради независещи от нас технически причини се наложи да отпечатаме интервюто на Бриджет Джоунс с Колин Фърт под формата на буквална стенограма на записа.
БД: Така. Сега започвам интервюто.
КФ: (с леко истеричен глас) Добре, добре.
(Продължителна пауза.)
БД: Кой е любимият ви цвят?
КФ: Моля?
БД: Кой е любимият ви цвят?
КФ: Синият.
(Продължителна пауза.)
БД: Кой е любимият ви десерт?
КФ: Ъъъ, крем брюле.
БД: Знаете ли за филма „Футболна треска“ от Ник Хорнби, който е пред премиера?
КФ: Да, знам.
БД: (Пауза. Шумолене на хартия.) А… О (Още шумолене на хартия.) Смятате ли, че книгата „Футболна треска“ съдържа спори на изповедалния жанр?
КФ: Моля?
БД: Спори. На. Изповедалния. Жанр.
КФ: Спори на изповедалния жанр?
БД: Да.
КФ: Е. Стилът на Ник Хорнби несъмнено е широко имитиран и мисля, че той е много привлекателен… ъъъ… жанр, независимо дали той всъщност е включил… спори, или не е включил… спори.
БД: Знаете ли за „Гордост и предразсъдъци“ на Би Би Си?
КФ: Да, знам.
БД: Където трябваше да се хвърлите в езерото?
КФ: Да.
БД: Когато трябваше да правят нов дубъл, събличахте ли мократа риза, за да я смените със суха?
КФ: Да, май се налагаше, да. Scusi. Ha vinto. E troppoforte. Si gracie.
БД (силно задъхана): Колко дубъла на гмуркането в езерото направихте?
КФ (кашля): Ами… подводните снимки бяха в аквариум в студиото в Ийлинг.
БД: О, не.
КФ: Опасявам се, че е така. Ъм… моментът, когато изхвръквах от водата, съвсем за малко, беше заснет от каскадьор.