Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
5 ч. следобед. Апартаментът изглежда така, сякаш е паднала бомба, благодарение на господин Дарси: целият хол е с главата надолу като в „Телма и Луиз“, когато полицията претърсва къщата на Телма, а Харви Кайтел ги чака да се обадят с въртящи се зад гърба му магнетофони. Наистина съм благодарна на Джуд и Шарън за подкрепата и всичко останало, но това значи, че няма да успея да се приготвя, включително и физически.
6 ч. вечерта. Господин Дарси още не се е обадил.
6,05 ч. вечерта. Още не се е обадил. Какво да правя? Не знам дори къде ще се срещна с него.
6,15 ч. вечерта. Още не се е обадил. Може би приятелката му просто да е отказала да отиде на пазар. Може би през почивните дни са правили само секс, поръчвали са си да им доставят у дома италиански сладолед и са се подигравали зад гърба ми.
630 ч. вечерта. Джуд внезапно се събуди и сложи пръст на челото си.
— Трябва да излезем — произнесе тя със странен, мистичен глас.
— Да не си луда? — изсъска Шарън. — Да излезем? Положително си откачила.
— Не — хладно отсече Джуд. — Причината телефонът да не звъни е, че върху него е фокусирана прекалено много енергия.
— Фу — презрително възкликна Шарън.
— А освен всичко останало тук започва да вони. Трябва да разчистим, да пуснем потока на енергията да се влее, да излезем и да пийнем по едно „Блъди Мери“ — настоя тя и ме погледна изкушаващо.
След няколко минути бяхме навън, примигващи на неочаквано пролетната, още не смрачена светлина. Втурнах се обратно към вратата, но Шарън ме сграбчи.
— Отиваме. Да. Пием. „Блъди Мери“ — изсъска тя и ме подкара по улицата като едър полицай.
Четиринайсет минути по-късно се върнахме. Метнах се през стаята и се вцепених. Лампичката на телефонния секретар светкаше.
— Видяхте ли! — заяви Джуд с непоносимо самодоволен глас. — Видяхте ли!
Шарън посегна и натисна бутона разтреперана, сякаш пипаше неексплодирала бомба.
— Здравей, Бриджет, обажда се Колин Фърт. — Всички отскочихме метър назад. Беше господин Дарси. Същият шикарен, плътен, непукистки глас, с който правеше предложение на Елизабет Бенет по Би Би Си. Бриджет. Аз. Господин Дарси каза Бриджет. На моя телефонен секретар. — Доколкото разбрах, в понеделник ще дойдеш в Рим да ме интервюираш — продължи той. — Обаждам се да си уредим среща. Има площад, наречен „Пиаца Навона“, много лесно е да го намериш с такси. Ще се срещнем в четири и половина при фонтана. Приятно пътуване.
— 1471, 1471 — запелтечи Джуд, — 1471, бързо, бързо. Не, извадете касетата, извадете касетата!
— Обади му се и ти — изпищя Шарън като есесовска изтезателка. — Обади му се и му кажи да се срещнете във фонтана. Обожемой!
Телефонът зазвъня и ние се вцепенихме със зяпнали уста. После забумтя шасът на Том.
— Ало, малката, обажда се господин Дарси да провери дали някой може да му помогне да съблече тази мокра риза. Шарън веднага излезе от транса.
— Спри го, спри го — изкрещя тя и се хвърли към слушалката. — Млъкни, Том, млъкни, млъкни, млъкни.
Но беше твърде късно. Телефонният ми запис на господин Дарси, произнасящ думата „Бриджет“ и уреждащ ни среща в Рим при фонтан, беше изгубен завинаги. И никой на света никога няма може да направи нещо, за да промени това. Нищо. Нищичко.
6. ИТАЛИАНСКА РАБОТА
21 април, понеделник
58 кг (тлъстините стопени от въодушевление и страх), алкохолни единици 0: отлично (но е едва 7,30 сутринта), цигари 4 (мн. д.).
7,30 ч. сутринта. Да тръгваш на пътешествие толкова време преди самолета, наистина е ненадмината крачка напред. Това само доказва, както пише в „Изкуството да бъдеш бог“ че човешката природа има способността да се променя и израства. Снощи се отби Том и заедно написахме въпросите. Тъй че съм доста добре подготвена и препитана, макар че ако трябва да съм честна, той беше малко кисел.
9,15 ч. сутринта. Всъщност разполагам с цяла вечност, докато стане време за тръгване. Всички знаят, че когато бизнесмените хвърчат между европейските летища, те се явяват четирийсет минути преди излитането само с куфарче с найлонови ризи. Самолетът ми е в 11,45. Трябва да съм на летище Гатуик в 11, тъй че ще взема влака в 10,30 от гара Виктория и метрото в 10. Идеално.
9,30 ч. сутринта. Ами ако играта загрубее и аз не се удържа и го целуна? Освен това панталоните ми са прекалено тесни и подчертават корема. Май ще се преоблека. Също така трябва да си взема тоалетна чантичка, за да се освежа преди интервюто.
9,40 ч. сутринта. Не мога да повярвам, че губих време да опаковам тоалетна чантичка, когато най-важното е, естествено, да изглеждам добре при пристигането си. Косата ми е направо побесняла. Ще трябва пак да я намокря. Къде ми е паспортът?