Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
БД: Но той приличаше на господин Дарси.
КФ: Защото му бяха залепили бакенбарди и го бяха облекли в дрехите на господин Дарси върху водолазен костюм, с който всъщност приличаше на Елвис в последните му дни. Можа да го направи само веднъж от съображения за сигурност, а после го следяха за увреждания в продължение на шест седмици. На всички други кадри с мократа риза бях аз.
БД: И трябваше ли непрекъснато да ви я мокрят?
КФ: Да. Пръскаха я. Напръскваха я и после…
БД: С какво?
КФ: Моля?
БД: С какво?
КФ: С пръскалка. Вижте, не можем ли…?
БД: Да, но това, което питам, е: налагаше ли се да сваляте ризата и… да обличате друга?
КФ: Да.
БД: За да я мокрите отново?
КФ: Да.
БД: (пауза) Знаете ли филма „Футболна треска“, който е пред премиера?
КФ: Да.
Б Д: Какви, според вас, са основните разлики и прилики между героя ви Пол от „Футболна треска“ и…
КФ: И?
БД: (свенливо) Господин Дарси.
КФ: Никой досега не ми е задавал подобен въпрос.
БД: Нима?
КФ: Да. Мисля, че главните различия са…
БД: Искате да кажете, че отговорът е твърде очевиден?
КФ: Не. Искам да кажа, че никой не ме е питал.
БД: Нима хората не ви питат за това през цялото време?
КФ: Не, не. Уверявам ви.
БД: Значи това е…
КФ: Това е съвсем нов, новороден въпрос, да.
БД: Божке.
КФ: А сега ще продължим ли?
БД: Да.
КФ: Господин Дарси не е запалянко на „Арсенал“.
БД: Не е.
КФ: Не е учител.
БД: Не е.
КФ: Живял е преди двеста години.
БД: Да.
КФ: Пол от „Футболна треска“ обича да е сред тълпа от запалянковци.
БД: Да.
КФ: Докато господин Дарси не може да изтърпи дори един провинциален бал. Така. А сега можем ли да поговорим за нещо, несвързано с господин Дарси?
БД: Да.
(Пауза. Шумолене на хартия.)
БД: Продължавате ли да се срещате с приятелката си?
КФ: Да.
БД: 0.
(Продължителна пауза.)
КФ: Всичко наред ли е?
БД: (едва чуто) Смятате ли че скромните английски филми са напредък?
КФ: Не ви чух.
БД: (нещастно) Смятате ли, че скромните английски филми са напредък?
КФ: Напредък към… (поощрително) …към какво?
БД: (Извънредно дълга, замислена пауза.) Към бъдещето.
КФ: Ясно. Мисля, че май ни придвижват напред стъпка по стъпка. Много си падам по скромните филми, но харесвам и големите и би било добре да правим повече и от тях.
БД: Но за вас не е проблем, че тя е италианка и тъй нататък?
КФ: Не.
(Извънредно продължително мълчание.)
БД: (намусено) Смятате ли, че господин Дарси има политически измерения?
КФ: Питал съм се какви ли са политическите му убеждения, ако изобщо е имал такива. И не мисля, че биха допаднали на читателите на „Индепендънт“. Вероятно представляват предвикторианската или викторианската идея за богатия благодетел на обществото, което вероятно ще прозвучи твърде тачъристки. Мисълта за социализъм изобщо не му е…
БД: Така е.
КФ: …била присъща. И това е ясно изразено от начина, по който е показано колко добре се отнася с наемателите си. Струва ми се, че би бил по-близък до някаква ницшеанска личност…
БД: Какво ще рече нишанска?
КФ: Ами, идеята за… ъъъ… свръхчовека, за супермена.
БД: Супермен?
КФ: Не, онзи Супермен, не. Не. (тихо стенание) Не смятам, че е носил долните си гащи над панталона, не. Вижте, вече наистина бих искал да приключим с тази тема.
БД: Какъв ще бъде следващият ви филм?
КФ: Казва се „Светът на плесените“.
БД: Природонаучен ли е?
КФ: Не. Не, не. Той е, ъм… той е… ъъъ… за едно ексцентрично семейство от края на трийсетте години, чийто баща притежава фабрика за плесени.
БД: Че плесените не растат ли сами?
КФ: Е, не, той произвежда нещо, което се нарича плесен сфагнум, използвана за лекуване на рани през Първата световна война и… ъъъ… е доста лека… ъъъ… комедийна…
БД: (крайно неубедително) Звучи чудесно.
КФ: Силно се надявам да е така.
БД: Мога ли да питам още нещо за ризата?
КФ: Да.
БД: Колко пъти се наложи да я събличате и обличате?
КФ: Точно колко… Не знам. Ъм, чакайте… имаше сцена, в която отивах към Пембърли. Тя беше заснета веднъж. С един дубъл. После беше сцената, когато давах коня си на някого… Мисля, че тогава се преоблякох.
БД: (ободрена) Преоблякохте се?
КФ: (строго) Да. Един път.
БД: Значи в общи линии е имало само една мокра риза?
КФ: Само една мокра риза, която непрекъснато пръскаха. Доволна ли сте?
БД: Кой е любимият ви цвят?
КФ: Вече се спряхме на това.
БД: Ъм… (шумолене на хартия) Смятате ли, че филмът „Футболна треска“ по същество е за емоционалното ебателство?
КФ: За емоционалното какво?