Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— Аз съм парий в любовта, обречен от боговете вечно да съм сам — пенявеше се Саймън. — Вечно, вечно. Цялата неделя се простира пуста пред мен.
Както му казах, прекрасно е да си сам, защото сме свободни! Свободни! (Все пак се надявам Шарън да не разбере точно колко е свободен Саймън.)
3 ч. следобед. Страхотна съм — цял ден бях почти психотерапевтка. Както заявих на Том и Джуд, могат да ми се обаждат по всяко време на деня и нощта, вместо да тъгуват сам-самички. Както виждате, аз съм много мъдра и уравновесена, почти като майката-игуменка в „Звукът на музиката“. Всъщност лесно мога да си представя как пея „Да изкачиш всяка планина“ насред „192“, а Джуд е коленичила молитвено зад мен.
4 ч. следобед. Току-що звънна телефонът. Беше Шарън, на ръба на сълзите, но се опитваше да се престори, че не е. Оказа се, че Саймън й се обадил да й се изплаче за Джорджи (кр. неприятно, тъй като явно моето изпълнение на майката-игуменка не е било достатъчно на емоционално ненаситния, както вече разбрах, Саймън.)
— Но аз мислих, че сте „просто добри приятели“ — вметнах аз.
— Аз също — заяви тя. — Но сега разбирам, че тайничко съм си мечтала да сме в по-висша форма на любов. Просто ужасно е да си сама — избухна тя. — Няма кой да те прегърне в края на деня, няма кой да ти помогне да поправиш бойлера. Почивните дни се простират пред теб без начало и край! Сама! Съвсем сама!
4,30 ч. следобед. Ура! Ще дойдат всички — Шарън, Джуд и Том (но не и Саймън, който е в немилост заради Смесените си Послания), ще си вземем индийска храна и ще гледаме „Спешно отделение“. Обичам да съм сама, тъй като мога да се забавлявам с различни хора и животът е пълен със свобода и възможности.
б ч. вечерта. Случи се нещо ужасно. Току-що ми се обади Магда.
— Върни в гърнето. Върни го! Слушай, не знам дали трябва да ти го казвам, Бридж, но го върни веднага. Върни пишлето ОБРАТНО В ГЪРНЕТО!
— Магда… — застрашително произнесох аз.
— Извинявай, сладурче. Виж, обаждам се само да ти кажа, че Ребека… видя колко е мръсно, нали! Аки! Аки! Кажи аки!
— КАКВО?
— Марк се връща следващата седмица. Тя ни покани на следизборна вечеря за добре дошъл в негова чест и… НЕЕЕЕЕЕЕ! Добре, добре, дай го тук.
Заопипвах слепешката кухненската маса в търсене на цигарите.
— Добре. Тогава го сложи в ръката на тати. Бридж, работата е какво предпочиташ — да се съгласим, или още има? Е, тогава седни на гърнето. На гърнето!
— О, Божичко — промълвих аз. — Божичко.
6,30 ч. вечерта. Отивам за цигари.
7 ч. вечерта. Цял Лондон е пълен с двойки, които се разхождат, хванати за ръка в пролетната вечер, чукат се, чук, чук, чук и планират прекрасни пътувания през почивните дни. Ще остана сама до края на дните си. Сама!
8 ч. вечерта. Всичко се нарежда фантастично. Джуд и Том дойдоха първи с вино и списания и започнаха да ми трият сол на главата, че не знам какво е пашмина [Кашмирен шал (инд.). — Б. пр.]. Джуд реши, че Стейси има голям задник, а освен това слагал ръка върху нейната и казвал: „Щастлив съм“, което не беше разкривала досега и което определено означаваше, че вече е вън от играта.
Освен това всички се съгласиха, че ще е най-добре Магда да отиде на вечерята на омразната Ребека като шпионка и че ако Марк наистина е тръгнал с Ребека, значи определено е обратен, което е добре, особено за Том, който видимо се обнадежди. Освен това Джуд ще организира изборен купон и няма да покани Ребека. ХА!
АХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА!
След това нахлу Шарън, подгизнала от сълзи, което в известен смисъл беше хубаво, защото обикновено не показва, че й пука за нещо.
— Майнатанавсичкимайни — най-сетне изплю тя. — Цялата година се изниза в емоционални ебавки и съм така объркана.
Всички се втурнахме да й оказваме първа помощ с „Вог“, шампанско, цигари и т.н., а Том обяви, че няма такова нещо като платонично приятелство.
— Рзбирасъ, ше има — изфъфли Джуд. — Ти просссто ши обссебен от сексса.
— Не, не — възрази Том. — Това е просто типичен за края на хилядолетието начин да се справяме с кошмара на връзките. Всички приятелства между мъж и жена се основават на сексуалната динамика. Хората правят грешка, като я подценяват, и затова се разстройват, когато приятелите им не ги чукат.
— Аз не се разстройвам — смотолеви Шарън.
— Ами приятелите, които не се харесват? — запита Джуд.
— Няма такива. Сексът е движещата сила. „Приятели“ просто е лошо определение.
— Пашмини — изпелтечих аз и се задавих с шардонето.
— Точно така! — разпалено рече Том. — Това е пашминаизъм в края на хилядолетието. Шарън е пашмина за Саймън, защото най-вече иска да го чука, затова той я изоставя, а Саймън е паш-господарят на Шарън.