Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
5,45 ч. следобед. Хъмф. Току-що проверих имам ли телефонни съобщения. Само едно — от Том, който каза, че е говорил с Адам и всички в „Индепендънт“ били крайно смутени. Оставих му спешно съобщение да ме потърси пак и да ми обясни.
5,50 ч. следобед. Божичко. Започвам да се тревожа за втората ипотека. Няма да получа допълнителни приходи, а какво ще стане, ако ме уволнят? Може би ще е най-добре да кажа на Гари, че не искам вътрешното разширение и да си взема обратно трите хиляди и петстотин лири. Хубавото е, че Гари трябваше да започне вчера, но само е дошъл, оставил е инструментите си и си е тръгнал. Тогава ми стана неприятно, но може би, както се оказва, е бил пръст Божий. Да. Като се върна, ще му се обадя, а после ще ида в гимнастическата зала.
6,30 ч. вечерта. Вкъщи. Аааах! Аааах! Аааах! На стената на апартамента е цъфнала огромна шибана дупка! Зейнала е към широкия свят като пропаст и от всички отсрещни къщи могат да надзъртат вътре. Очакват ме безкрайни почивни дни с гигантска яма в стената, навсякъде разхвърляни тухли и нищо за правене! Нищо! Нищо!
6,45 ч. вечерта. Оох, телефонът — може някой да ме кани на предизборен купон! Или е Марк!
— Здрасти, мило, познай какво стана. Мама. Ще трябва да запаля цигара.
— Здрасти, мило, познай какво стана — повтори тя. Докога ли ще се държи като папагал. Едно е да кажеш: „Ало? Ало?“, ако не чуеш да ти се обади глас, но „Здрасти, мило, познай какво стана. Здрасти, мило, познай какво стана“ положително не е нормално.
— Какво? — нацупено попитах аз.
— Не ми дръж такъв тон.
— Какво? — повторих с тон на любяща и почтителна дъщеря.
— И не казвай „какво?“, Бриджет, казвай „моля?“. Дръпнах от цигарата.
— Бриджет, да не би да пушиш?
— Не, не — паникьосах се аз, загасих цигарата и скрих пепелника.
— Както и да е, познай какво стана. Двете с Уна ще направим в храсталака предизборно тържество в стил „кикую“ в чест на Уелингтън!
Поех дълбоко дъх през носа и си помислих за Вродената изисканост.
— Не е ли супер? Уелингтън ще прескача огъня в пълно бойно снаряжение! Представяш ли си! Ще прескача! В племенно облекло. А ние ще пием червено вино и ще си представяме, че е бича кръв! Бича кръв! Затова Уелингтън има такива яки бедра.
— Ъъъ, Уелингтън знае ли?
— Не още, мило, но не може да не иска да отпразнува изборите. Той е голям привърженик на свободния пазар, а и ние не искаме връщането на червените. Иначе оня, как се казваше, и миньорите му пак ще надигнат глава. Ти не помниш режима на тока, когато беше малка, но Уна трябваше да държи реч на един дамски обяд и не можа да си включи машата.
7,15 ч. вечерта. Най-сетне успях да се отърва от мама, при което телефонът веднага зазвъня. Беше Шарън. Казах й колко ми е писнало от всичко, а тя се държа страшно мило.
— Стига, Бриджет! Не можем да определяме себе си като функции от друг човек! Трябва да празнуваме колко фантастично е да си свободна! А наближават и изборите и цялото настроение на нацията ще се промени!
— Ура! — извиках аз. — За Единаците! За Тони Блеър! Ура!
— Да! — ентусиазира се Шарън. — Много хора с трайна връзка проклинат съботите и неделите, защото са принудени да робуват на неблагодарни деца и да ядат бой от съпрузите си.
— Права си! — възкликнах аз. — Можем да ходим където си искаме и да се забавляваме. Ще излезем ли довечера?
Хъмф. Шарън ще ходи на официална вечеря със Саймън като някаква Самодоволна женена.
7,40 ч. вечерта. Току-що се обади Джуд с високо зареден със сексуална увереност дух.
— Работата със Стейси пак потръгна! — рече тя. — Снощи се видяхме и той ми говори за семейството си! Настъпи изпълнена с очакване пауза.
— Говори ми за семейството си! — повтори тя. — Което значи, че мисли сериозно за мен. И се целувахме. А довечера имам среща с него и тя се пада четвърта поред, тъй че… дубидубиду! Бридж? Там ли си още?
— Да — едва прошепнах аз.
— Какво има?
Измънках нещо за дупката в стената и Марк.
— Въпросът е там, Бридж, че трябда да Сложиш Точка и да продължиш напред — заяви тя, очевидно незабелязала, че последният й съвет се оказа пълен провал, което би могло да обезсили и този. — Научи се да се Обичаш. Хайде, Бридж! Фантастично е. Можем да чукаме когото си искаме.
— Ура за Единаците! — казах аз. Защо тогава съм тъй потисната?
Ще се обадя пак на Том.