Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
В този момент Шарън избухна в плач, което отне двайсет минути справяне с нова бутилка шардоне и пакет цигари, след което успяхме да съставим списък на нови определения, както следва:
Пашминонеставащ. Приятел, когото истински харесваш, но който всъщност е обратен. („Аз, аз, аз“, пропя Том.)
Пашминоженен. Приятел, с когото си ходила, но сега е женен, с деца, който иска да му бъдеш подръка като спомен от стария живот, но те кара да се чувстваш като луда яловица, въобразяваща си, че викарият е влюбен в нея.
Бивш пашминодосадник. Бивше гадже, с което искате отново да се съберете, но се прави, че иска да сте само приятели, а после започва да пуска ръце и да се цупи.
— Ами „пашминоубиец“? — начумерено запита Шарън. — Приятел, който превръща личната ти емоционална катастрофа в социологическо проучване за сметка на чувствата ти?
В този момент реших, че ще е най-добре да отида за цигари. Както бях влязла в мръсната кръчма на ъгъла и чаках рестото от автомата, едва не подскочих от изненада. На бара стоеше мъж, който удивително приличаше на Джефри Алкънбери, само че не носеше пуловерче на жълти ромбове и панталони за голф, а бледосини джинси, изгладени с ръб отпред и кожено яке над найлонова жилетка с мъниста. Опитах се да се успокоя, като яростно се втренчих в бутилка малибу. Не можеше да е чичо Джефри. Погледнах пак и видях, че разговаря с момче, което изглеждаше към седемнайсетгодишно. Беше си чичо Джефри. Определено!
Не знаех как да постъпя. За миг се поколебах дали да не зарежа цигарите и да се измъкна, за да пощадя чувствата му. Но после някакъв вътрешен гняв ме подсети колко пъти Джефри жестоко и гръмогласно ме беше унижавал в собствената си среда. Ха! Ахахахаха! Сега чичо Джефри беше на моя територия.
Тъкмо се канех да отида и да изрева с пълен глас: „Кого виждам? Бърр! Хванал си си младок с жълто около устата!“, когато усетих, че някой ме потупва по рамото. Обърнах се, но нямаше никой и тогава усетих потупване по другото рамо. Това беше любимият номер на чичо Джефри.
— Ахахахаха, какво прави малката ми Бриджет, търси си гадже, а? — развика се той.
Не можах да повярвам. Беше надянал жълт пуловер с пума над мънистената жилетка, от момчето нямаше и помен, а той се мъчеше да замаже положението.
— Тук няма да намериш, Бриджет! Влязох за пакетче бонбони.
В този миг изникна момчето, с якето в ръка, с ядосан и разтревожен вид.
— Бриджет — продължи Джефри, сякаш зад гърба му стоеше цялата тяжест на Ротарианския клуб, но парата му изведнъж свърши и се обърна към бармана. — Хайде, момче! Какво става с ония бонбони? Чакам вече двайсет минути.
— Какво правиш в Лондон? — подозрително запитах аз.
— В Лондон ли? Дойдох по ротарианска работа. Лондон не е твоя частна собственост, знаеш.
— Здрасти, аз съм Бриджет — целенасочено се обърнах към момчето.
— А, да. Това е, ъъъ, Стивън. Иска да се кандидатира за касиер, нали, Стивън? Давам му някои съвети. Така. Най-добре да тръгвам. Бъди добра! А ако не можеш да бъдеш добра, бъди внимателна!!! Ахахаха! — И се изстреля от кръчмата, последван от момчето, което ми хвърли пълен с ненавист поглед.
В апартамента Джуд и Шарън не можаха да повярват, че съм изтървала такава възможност за люто отмъщение.
— Помисли само какво би могла да му кажеш — вдигна Шарън очи към небето с невярващо съжаление.
— Е! Радвам се да видя, че най-сетне си си хванал гадже, чичо ДжефрИИИИИИ! Да видим колко ще се задържи тоя, а? Изпаряват се — уииих!
Но на лицето на Том се беше изписало истински тревожно изражение на надута загриженост.
— Това е трагедия, трагедия — избухна той. — Толкова мъже в цялата страна живеят в лъжа! Представете си всички тайни помисли, срамове и желания, разяждащи отвътре хората зад стените на предградията, между дивана и френския прозорец на Лъжата! Вероятно ходи в Хампстед Хийт. Вероятно поема ужасни, ужасни рискове. Бриджет, трябва да поговориш с него.
— Млък — рече Шарън. — Ти си пиян.
— Чувствам се възмездена — замислено и внимателно заговорих аз. Започнах да обяснявам как от дълго време съм подозирала, че Самодоволно жененият свят на Уна и Джефри далеч не е онова, което изглежда, и следователно аз не съм ненормална, и че да живееш като член на нормална хетеросексуална двойка не е единственият предвиден от Бога начин.
— Бридж, млъкни. И ти си пияна — развика се Шаз. — Ура! Да се върнем към нас. Няма нищо по-гадно от това да се отвлечеш от вторачването в самия себе си заради разни други хора — каза Том. След това всички наистина се отрязахме. Беше направо фантастична вечер. Както заяви Том, ако госпожица Хавишам[Госпожица Хавишам е мрачна героиня от „Големите надежди“ на Дикенс, чийто годеник избягва в деня на сватбата и тя остава цели двайсет години в булчинската си рокля пред сватбената торта в подредената за гости стая, без да излиза и да допуска външни хора и светлина. — Б. пр.] беше имала няколко весели съквартиранти, които да я разведрят с помощта на алкохола, никога не би останала толова дълго в булчинската рокля.