Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Демиън се изправи и разкърши скованите си рамене. Мери сигурно беше вече в леглото, следователно и той можеше да си легне спокойно. Но колко ли още нощи щеше да понася тази неизвестност и да мълчи? Междувременно беше размишлявал надълго и нашироко за необикновените чувства, които го вълнуваха. Откакто разпозна крехката фигурка, която седеше на гърба на понито си гордо изправена и непоколебима и доставяше на местните жители контрабандна стока, той не бе на себе си. Онова, което беше започнало като игра — предизвикано от желанието да си отмъсти, — сега изглеждаше сериозно и дори драматично. Той беше влюбен, за първи път през всичките тридесет години от живота си… и то в най-неподходящото същество, което можеше да се измисли. Не бе трудно да си представи реакцията на майка си — или на болния от подагра херцог. Странно, но при тази мисъл той се разсмя, защото едно беше ясно: даже да беше възможно да вкара в семейството си една бедна вдовица от Корнуол, това никога нямаше да стане с една действаща контрабандистка. Непременно трябваше да убеди Мери Трелоуни да се върне в редиците на добросъвестните граждани.
Когато я видя отново, бяха минали около шест часа. Камбаните на „Сейнт Джеймс“ бяха ударили половин час, за да призоват вярващи и невярващи на утринна служба. Само онези, които бяха на смъртно легло, можеха да си позволят лукса да не присъстват на този селски ритуал. След три часа дълбок сън без сънища, богата закуска и двадесетминутен умел масаж на болното рамо Демиън беше възседнал коня си и препускаше през полята към църквата, разкъсван между желанието да види Мередит и страха от ролята, която тя играеше пред обществото, но и от тази, която беше отредена лично за него.
Заедно с Хюго, Роб и Тио Мери стоеше до вратата на гробището и разговаряше с възрастна двойка. Демиън ги огледа по-внимателно и позна адмирал и лейди Петершам. Той завърза Сарацин за оградата, свали ръкавиците си и закрачи към двойката.
— О, здравейте, лорд Ръдърфорд — поздрави го лейди Петершам с отнесена усмивка.
— Добро утро, Ръдърфорд — изгърмя адмиралът и обърна към новодошлия здравото си ухо, за да чуе отговора.
— Добро утро. — Ръдърфорд се поклони със съвършена учтивост, след което се обърна към лейди Блейк: — Ваш слуга, мадам!
— О, скъпи лорд Ръдърфорд, това е преголяма чест за мен — пошепна едва чуто тя и направи опит едновременно да се поклони, да му подаде ръка и да държи молитвеника си. Естествено не успя и молитвеникът падна на земята. Демиън се наведе с безизразна физиономия и го вдигна. Когато й го подаде, тя му хвърли бърз поглед, в който святкаха весели искри. Негово благородие си обеща при първия удобен случай да й обясни, че беше необходимо да играе честно, ако очаква той да участва в проклетите й игрички със съседите. Без да изслуша благодарственото й мънкане, той се обърна към момчетата, които изобщо не се трогваха от необичайното поведение на сестра си. Хюго беше облечен в строг костюм и изглеждаше много сериозен, Тио въздишаше примирено, но Роб, както веднага забеляза Ръдърфорд, си беше наложил подозрително невинно изражение, докато в очите му святкаше трудно потискана възбуда.
Камбаните спряха да бият и хората забързаха към тежките дъбови врати. Клисарят мистър Грантъм бе известен с точността си и само много смелите се промъкваха тихо в църквата след като той беше затворил вратите.
Демиън закрачи — редом със семейство Трелоуни, устремил поглед към най-младия му член. Когато стигнаха до вратата, Роб мушна ръка в задния джоб на панталона си, който изведнъж оживя. Ръдърфорд го стисна заплашително за рамото.
— Извади го, преди да сме влезли в църквата, приятел, иначе…
Мередит се обърна и погледна объркано към двамата. Когато откри виновното изражение на Роб, в очите й блесна истинско отчаяние.
— Какво си домъкнал този път?
Роб, който бе престанал да се надява, че ще се отърве, извади от джоба си полска мишка. Двамата му заповядаха в един глас да я пусне и той бе принуден да се подчини.
— Това ли е всичко? — попита остро сестра му и когато момчето кимна смирено, тя го хвана за ръката и го повлече след себе си. Органът вече беше засвирил и мистър Грантъм ги изгледа укорно, поради което Мери нямаше време да намигне многозначително на лорд Ръдърфорд, преди да заеме мястото си на пейката на семейство Блейк, където бутна Роб между себе си и стената. Лорд Ръдърфорд бе отведен на пейката на Малори и службата започна.
Пейката на Демиън беше от другата страна, един ред по-назад от тази на Трелоуни. Мястото му позволи да наблюдава тайно Мередит през следващите два часа, които се проточиха безкрайно. Лицето на Хюго изразяваше пълна отдаденост. Момчето слушаше монотонните напеви на викария Елсбъри, като че животът му зависеше от това. Тио и Мередит участваха активно в богослужението, пееха, молеха се и слушаха с безупречно чувство за дълг. Роб се местеше неспокойно насам-натам и не се стараеше да скрие досадата си, макар да не прекаляваше.