Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Тази сутрин Мередит изглеждаше наистина ужасно — това бе твърдото убеждение на Ръдърфорд, даже да оставеше настрана предубедеността си. Носеше черна сатенена рокля, която изглеждаше избеляла. Цветът не й отиваше, а и лицето й не грееше както обикновено и очите й бяха загубили нормалната си живост. Изглеждаше бледа и недоспала — като човек, който си е легнал едва на разсъмване. Малкото коса, която се виждаше, блестеше както винаги; но по-голямата част беше скрита под ужасно вдовишко боне — чудовищно творение, което Демиън не бе виждал никога досега.
Най-сетне викарият благослови богомолците и службата завърши. Мъжете и жените се надигнаха, за да се посветят на следващата част от неделните упражнения по набожност — срещи със съседи, обсъждане на седмичната хроника. Викарият, който бе застанал под слънчевата светлина, за да поздрави своето стадо, се обърна със сияеща усмивка към семейство Трелоуни:
— Лейди Блейк, колко добре изглеждате! — Демиън, който вървеше на няколко крачки след Мередит, потрепери от това безсрамно лицемерие на божия служител. — А момчетата! Чудесни са, наистина! Великолепно семейство! Я ела при мен, синко! — Той се наведе и погледна втренчено Роб. — Чух, че си се катерил по чужди покриви. Смяташ ли, че това е богоугодна постъпка?
Хюго ощипа Роб, момчето се поклони и измънка нещо неразбрано.
— Нима не знаете, отче, какво казват за момчетата, които са истински малки мъже? — попита любезно Демиън, като се присъедини към групата.
— О, лорд Ръдърфорд, колко се радвам да ви срещна! Вчера посетих дома ви. Надявам се, че Хари Пери ви е казал? Вие не си бяхте вкъщи, но аз с радост поздравявам новите членове на общината, и то колкото може по-скоро. Перспективата да влеем малко свежа кръв в малката ни община е безкрайно задоволяваща. — Той се усмихна бащински. — Не съм ли прав, лейди Блейк? Ние сме твърде малко хора и вече се познаваме добре.
— Да, да, прав сте, отче — увери го лейди Блейк, като подръпваше ресните на шала си. — Хората от околността знаят всичко един за друг. Тук няма тайни, лорд Ръдърфорд.
— Готов съм да ви повярвам, мадам — съгласи се сухо лордът.
— Ах, отче, толкова вдъхновяваща проповед! Текстът на Левитикус е невероятен. — Мисис Ансби се носеше с големи крачки към тях. — Нали не сте забравили, че тази вечер очакваме вас и скъпата мисис Елсбъри в скромния си дом? И лейди Блейк, разбира се. — Мередит бе удостоена със снизходителна усмивка, на която тя реагира с измънкани благодарности и трепкане на ресници. — О, лорд Ръдърфорд, ще се чувстваме поласкани, ако дойдете и вие! — Мисис Ансби се усмихна с най-очарователната си усмивка. — Най-обикновена вечер, нищо особено — но със сигурност ще ви сервираме по-добра храна от тази на Марта Пери, готова съм да се закълна. Освен това Ансби се слави с прекрасния си портвайн.
Ръдърфорд се поклони учтиво и прие поканата. Перспективата да прекара вечерта у семейство Ансби не беше особено приятна, но поне щеше да бъде близо до Мередит. Междувременно тя се бе отдалечила от свещеника и разговаряше със семейство Барат. Братята й не се виждаха никъде. Ала когато излезе на улицата, Ръдърфорд видя Тио и Роб да се възхищават на Сарацин.
— Така ми се иска да го пояздя! — промълви с копнеж Роб. — Тио ми каза, че Уолтър му казал, че конят бил обучен от мамелюците.
— Правилно ти е казал. — Ръдърфорд вдигна момчето на седлото, също както преди няколко дни беше направил със сестра му. — Аз ще те водя, защото имаш само една здрава ръка.
— О, ето къде сте били! — Мередит се появи на портата. — Хюго тръгна ли си?
— Не — отвърна презрително Тио. — Разговаря със свещеника и съм сигурен, че се надява да го поканят на обед със семейството, за да обсъдят днешната проповед.
— Е, така поне няма да ни занимава с проповедта, докато обядваме — обади се Роб от седлото.
— За всички ни би било по-добре, ако притежавахте някои от добродетелите на брат си — заяви сериозно Мери. — Роб, какво правиш там горе?
— Лорд Ръдърфорд ми позволи да пояздя Сарацин — отговори гордо Роб. — Той сам ме сложи на седлото!
— Точно така, иначе сега нямаше да седи така спокойно — обади се през смях Демиън. — Искаш ли да водиш Сарацин, Тио? — Той подаде юздите на зарадваното момче и тръгна редом с Мередит, която не намери основание да възрази на компанията му.