Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Много съм ви благодарна, че навреме забелязахте мишката в джоба на Роб — заговори тя и примирено поклати глава. — Всеки път, преди да влезем в църквата, претърсвам джобовете му, но тази сутрин забравих!
— Вероятно сте била твърде уморена — отбеляза той и удари живия плет с камшика си за езда.
— Прав сте — промърмори тя и го погледна с намръщено чело. — Но не мога да разбера откъде дойде това предположение.
— Ако позволите да бъда откровен, ще кажа, че веднага си личи — отговори небрежно той. — Днес приличате на призрак, Мери.
— Не сте особено любезен, сър!
— Права сте — съгласи се спокойно той, — но днес сте положили особени усилия да изглеждате зле. Не мога да отрека, че сте се справили блестящо с маскировката си!
— Искам да ви уведомя, че това е най-добрата ми неделна рокля, милорд — заяви високомерно тя, зарадвана от възможността за малка словесна престрелка. Денят беше слънчев, днес беше неделя, двамата бяха на сигурно място на път за дома, братята й и Сарацин бяха само на няколко метра пред тях. Това бе идеалният случай да се наслади на компанията на мъжа, който знаеше, че целият й маскарад имаше убедителна причина, и не задаваше излишни въпроси.
— Вие ме накарахте да онемея, мадам.
При тези думи тя се изсмя тихо и Демиън също не можа да сдържи усмивката си.
— Трябва обаче да ви помоля за една услуга — продължи сериозно той.
— И каква е тя, милорд?
— Искам да махнете това боне — помоли с треперещ глас той. — Ако трябва да понасям още малко тази гледка, ще полудея. — Вече бяха стигнали границата на Пенденис и Мередит спря. Демиън застана пред нея и стисна ръката й. Опитът я бе научил, че съпротивата е колкото недостойна, толкова и безплодна; за щастие Сарацин и момчетата бяха изчезнали зад завоя и със сигурност бяха много заети със себе си. Докато я държеше с едната си ръка, Демиън отвърза връзките на бонето и го свали от главата й.
— Ще го скриете ли в чантата си, или да го хвърля през плета?
— О, моля ви се, дайте ми го! — Мередит скри бонето на сигурно място в чантата си. — Никога преди това не бях го носила, но намирам, че ми стои добре.
— Ако имате поне малко ум в главата си, няма да го сложите никога вече. — В гласа му звънна познато предупреждение и очите на Мери засвяткаха.
— Какво трябва да означава това, сър?
— Означава, че веднага щом ви видя с него, ще посегна и ще го сваля — например тази вечер.
Мередит прехапа горната си устна и го погледна със съмнение.
— Питам се дали наистина сте способен да го направите.
— Можем да го пробваме — предизвика я той и й намигна. Държеше се подчертано любезно, но Мери не допусна да я измами.
— Не вярвам.
— Значи все пак притежавате искрица мъдрост.
— Не вярвам, че ви засяга какво нося, лорд Ръдърфорд. — Протестът беше само привиден, но абсолютно необходим, ако не искаше да се подчини безмълвно. Очевидно мъжът насреща й също бе схванал това, защото не направи опит да продължи словесната престрелка.
Момчетата пред тях изведнъж се развикаха възбудено и Мери въздъхна с облекчение. Лорд Ръдърфорд не се съгласи с настоятелните им молби да остане за обяд, вдигна Роб от седлото и се сбогува церемониално.
— До тази вечер, лейди Блейк! — Той се метна на коня си и я погледна отвисоко. — Ще ми позволите ли едно предложение: днес следобед би било добре да си отпочинете. Безсънните нощи вредят на кожата.
Мередит се изчерви и му отговори с гневен поглед.
— Не съм казала, че съм прекарала безсънна нощ, сър. А забележката ви е повече от безсрамна.
— Най-покорно ви моля за прошка. За съжаление съм убеден, че забележката ми отговаря на истината. — Демиън й махна небрежно, обърна Сарацин и препусна към дома си. Мередит се бореше с възмущението и гнева си. Макар да беше убедена в необходимостта от театъра, който играеше, суетата й беше дълбоко засегната от прямотата на Ръдърфорд. Веднага реши да прекара следобеда в леглото, да сложи на очите си тампони с лешниково масло, за да успокои кожата. Това не беше обичайно средство за разкрасяване, но със сигурност щеше да подобри външния й вид.
Докато се обличаше за предстоящата вечеря, тя се питаше дали присъстващите щяха да забележат, ако си направеше прическа и украсеше зелената копринена рокля с елегантен шал. Много й се искаше да сложи и скъпоценните перли на семейство Мередит, които бяха известни в цял Корнуол. Но поводът беше твърде скромен, за да си го позволи. Със сигурност щеше да изглежда странно. Лейди Барат можеше да си позволи да се облича винаги елегантно, но не и смирената вдовица Блейк. Тя беше принудена да се задоволява с даровете, които имаше от природата. Спокойният следобед и няколкото часа сън бяха възвърнали цвета на бузите й и очите й отново блестяха. Тя изми косата си и я разреса хубаво, докато заблестя червеникава под светлината на свещите — но накрая все пак я събра на скромен кок на тила.