Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Отвари?
— Отвари?
Думата отекна из цялата зала докато всички се чудеха дали са чули правилно.
— Отвари? — казаха в един глас Рон и Хърмаяни, обръщайки се зяпнали към Хари. — Но ти каза…
— В същото време професор Снейп, — каза Дъмбълдор, повишавайки гласа си, за да надвика бърборенето, — ще заеме мястото като учител по защита срещу Черните изкуства.
— Не! — извика Хари, толкова високо, че много глави се обърнаха в негова посока. На него обаче не му пукаше; той гледаше право към масата на учителите, разгневен. Как може на Снейп да му бъде дадена работата на учител по защита срещу Черните изкуства след всичко това? Не беше ли достатъчно широко разпространено колко години Дъмбълдор не му беше вярвал достатчъно, за да му позволи да го направи?
— Но Хари, ти каза, че Слъгхорн щял да преподава защита срещу Черни изкуства! — каза Хърмаяни.
— И аз така мислех! — каза Хари, напрягайки мозъка си да си спомни кога Дъмбълдор му беше казал, но сега като се замисли, не можеше да си спомни Дъмбълдор да му е споменавал какво ще преподава Слъгхорн.
Снейп, който седеше от дясната страна на Дъмбълдор, не стана при споменаването на името му; той просто вдигна ръка в мързеливо потвърждение на аплодисментите от масата на „Слидерин“, та Хари можеше да забележи триумф в погледа му, който беше най-гнусен от всичките му отличителни черти.
— Е, поне има едно хубаво нещо. — каза той все още разгневен. — Снейп ще си е отишъл до края на тая година.
— Какво имаш предвид? — попита Рон.
— Тая работа е обречена. Никой не е оставал за повече от година. Куиръл всъщност умря, вършейки я… Лично аз ще стискам палци за още една смърт…
— Хари! — укори го шокирана Хърмаяни.
— Той може да се върне да преподава отвари в края на годината — каза Рон приемливо. — Този старчок Слъгхорн не може да иска да седи дълго време. Мууди не искаше.
Дъмбълдор прочисти гърлото си шумно. Хари, Рон и Хърмаяни не бяха единствените, които говореха; цялата зала беше избухнала в бръмчене от разговорите как Снейп е получил дългоочаквания пост. Изгледайки сякаш не бе забелязал сензационната тъкан на новините, които беше съобщил, Дъмбълдор не каза нищо повече за нови назначения в учителския персонал, но изчака няколко секунди, за да бъде сигурен, че залата беше абсолютно утихнала, преди да продължи.
— Сега, както всички в тази зала знаем, Лорд Волдемор и неговите последователи вече са на свобода и броят им продължава да расте.
Тишината сякаш се опъваше във въздуха, докато Дъмбълдор говореше. Хари погледна към Малфой. Малфой не гледаше към Дъмбълдор, но караше вилицата си да лети във въздуха с помощта на пръчката си, като че ли беше сметнал думите на директора за недойстойни за неговото внимание.
— Не мога да почертая достатъчно силно колко е опасно настоящото положение и какви грижи трябва да поеме всеки от нас, за да се гарантира, че в „Хогуортс“ сме в безопасност. Магичните укрепления на замъка бяха подсилени през лятото, защитени сме по нови и по-мощни начини, но трябва да се предпазим и от лекомисленост от страна на който и да е ученик или служител. Аз ви моля за това да изтраете, дори и всички тези ограничения, които ще ви наложат учителите, да ви се струват отегчителни и най-вече правилото да не излизате навън след часовете. Умолявам ви, ако забележите нещо странно или поддозрително вътре или извън замъка, да го съобщите на член на персонала незабавно. Доверявам ви се да си ръководите поведението си сами, винаги, с подобаващо отношение вашата собствена и чужда безопасност.
Дъмбълдор погледна всички ученици още веднъж със сините си очи преди да се усмихне още веднъж.
— Но сега, вашите легла ви чакат, точно толкова топли и удобни, колкото някога сте ги искали, и знам, че най-първото ви предимство е да бъдете отпочинали за уроците ви утре. И така, позволете ни да ви пожелаем лека нощ. Бип-бип!
С обичайния оглушителен шум от преместването на пейките назад и стотици ученици започнаха да напускат Голямата зала и да се отправят към техните спални. Хари, който въобще не бързаше да напусне залата с блъскащата се тълпа, нито пък да позволи да застане толкова близко до Малфой като му позволи да разкаже отново историята за течащия му нос и да се преструва пред повечето грифиндорци, които без съмнения щяха да го чуят. Хърмаяни хукна напред, за да изпълнява ролята си на префект, но Рон остана заедно с Хари.
— Какво всъщност стана с носа ти? — попитай той, когато те бяха на края на множеството, което се буташе да излезе от залата, така че никой не можеше да ги чуе.