Хари Потър и Нечистокръвния принц

— И така, какво точно иска професор Слъгхорн? — попита Хърмаяни.

— Да знае какво точно е станало в Министерството. — отвърна Хари.

— Той, както и всички останали. — изсумтя Хърмаяни. — Хората ни разпитваха за това във влака, нали така, Рон?

— Ами да. — каза Рон. — Всички искат да знаят дали ти наистина си „избрания“…

— Това се обсъжда точно толкова разпалено дори и при нас, призраците. — прекъсна го Почтибезглавия Ник, свеждайки едва свързана си глава към Хари, така, че тя се разклати силно на малкото врат, на който се държеше. — Мен ме смятат за част от авторитета на Потър; известно е че сме приятели. Уверил съм Общността на Духовете, че няма да ви тормозя да ми кажете някаква информация обаче. Казах им — „Хари Потър знае, че може да ми се довери и ми има пълно доверие, бих умрял пред това да предам доверието му.“

— Не значи много, взимайки предвид това, че вече сте мъртъв. — отбеляза Рон.

— Още веднъж показвате чувствителност, присъща само на тъпа брадва. — каза Почтибезглавия Ник с оскърбен тон в гласа и той се вдигна във въздуха и се плъзна надолу към далечния край на масата точно когато Дъмбълдор стигна до тази част на масата11. Разговорите и ехото от смеха в залата заглъхнаха почти веднага.

— Една от най-хубавите вечери тук за вас12! — каза той, усмихвайки се широко и разпервайки ръце като че ли в прегръдка за цялата зала.

— Какво е станало с ръката му? — промълви Хърмаяни.

Тя не беше единствената, която беше забелязала. Дясната ръка на Дъмбълдор беше толкова почерняла и изглеждаше мъртва, каквато беше през онази нощ, в която той бе дошъл да вземе Хари от Дърсли. Залата се изпълни с шепот; Дълбълдор поглеждайки ги кротко, се усмихна и разтърси златиастия си ръкав, за да покрие ръката си.

— Нищо, за което си струва да се тревожите. — каза той спокойно. — Сега… към новите ни ученици, добре дошли, към старите ни ученици, добре дошли отново! Нова година, пълна с магическо обучение ви очаква…

— Ръката му е така, откакто го видях миналото13 лято. — прошепна Хари на Хърмаяни. — Мислех, че се е оправила досега… или поне Мадам Помфри се е погрижила за това.

— Изглежда, сякаш е мъртва. — каза Хърмаяни с погнуса в гласа. — Но има някои болки, които не можеш да излекуваш… примерно стари проклятия… както има и отрови без анти-дот…

— …и господин Филч, нашия пазач, ме помоли да съобщя, че има забрана за всички шегобийки, закупени при магазина „Магийки шегобийки от Уизли“. Тези от вас, които искат да играят куидич за техния дом, да оставят имената си при ръководителите на дома, както е прието. Също така, търсим нови коментатори за мачовете по куидич, който има желание също да се запише. Щастливи сме да приветстваме с добре дошъл новия член на учителския състав, професор Слъгхорн. — Слъгхорн се изправи, плешивата му глава заблестя от многото светлина от свещите, неговият голям, облечен в жилетка стомах покри в сянка масата — …който е бивш мой колега и се съгласи да заеме своя стар пост на учител по отвари.