Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Ала също толкова бързо устните на Рейфиъл се озоваха върху нейните, и докато го налагаше с юмрук по рамото, неусетно започна да го целува с яростна страст. По дяволите! Не се съмняваше, че той умишлено я е провокирал, но просто в момента това не я вълнуваше.
Рейфиъл се облегна на канапето и я нагласи върху себе си. И за миг не прекъсна да я целува. Тази позиция му осигури пълен достъп до тялото й. Тъй като тя не се дърпаше и беше изцяло погълната от целувката, ръцете му започнаха да я галят по-дръзко. Притисна я към каменната си ерекция.
Междувременно беше открил едно невероятно чувствително местенце между краката й. Всеки път, щом я отъркаше в члена си, Офелия усещаше малък шок, който я караше да подскочи. Тя не можеше да овладее реакциите си, но благодарение на Рейфиъл страстта й достигаше нови висини и накрая тя сама започна да се отърква в тялото му.
Двамата все повече се разгорещяваха. Офелия си пожела в стаята да е по-хладно, а вратата да не е затворена. Плашеща мисъл, която завладя съзнанието й.
Не искаше да прекъсва случващото се помежду им, но чувството за приличие я накара да простене:
— Някой може да дойде…
— Заключих вратата.
Тревогата моментално я напусна, тя забрави притесненията и се наслади на близостта му.
Той бавно повдигна полата й. Когато внезапно размени местата им, между тях нямаше плат, който да послужи като бариера. Той се намести между бедрата й. Колко вълнуващо беше усещането от допира му! Удоволствието започна да се разгръща в нея като спирала, разпространявайки нов зной, който увеличи чувственото напрежение в нея.
Сетивата й сякаш се отвориха за нов живот. Тя го вкусваше. Устата му имаше вкус на мента от изпития по-рано чай. Кожата му миришеше на мускус. Косата му беше копринено мека. Никога не би го предположила. Всеки път, щом от устните му се откъсваше стон, тя искаше да въздъхне тежко: дотолкова се вълнуваше, че той изпитва същото като нея. Как бе възможно погледът му, в който се четеше същият плам като нейния, да я възбуди неимоверно много?
Дишането й се учести. Това не се дължеше на тежестта му върху нея, о, не, тя изпращаше изключителни тръпки по тялото й, особено между краката й. Офелия осъзна, че е затаила дъх. Всеки миг той откриваше нова чувствителна точка по тялото й. Хълбоците и ръцете му не й даваха и миг покой.
Дръпна ушенцето й, погали шията й, което изпрати възхитителни тръпки по тялото й и дръпна надолу роклята, за да оголи гърдите й. Дланта му беше нажежена, но това бе нищо в сравнение с горещината на устата му, когато той внезапно прекъсна целувката им, за да засмуче едното й зърно. Офелия забрави да диша. Притисна главата му с ръце, тялото й се изви към неговото. Сякаш всеки момент щеше да избухне в пламъци!
Той се бавеше с дрехите, които още стояха помежду им. Чу звук от разкъсан плат — нейните гащички! Какво нетърпение! Тя едва не се засмя, но той отново я целуна. Сетне между краката й се появи ново усещане за натиск, което отначало я накара да въздъхне доволно, но после се появи дискомфорт. Офелия се помъчи да се отдръпне, но от болката нямаше измъкване и тя понечи да извика. Но след един бърз тласък болката изчезна, заменена от усещането, че нещо я изпълва. Офелия обаче не знаеше какво.
Настроението й бе помрачено и Рейфиъл се отдръпна, за да види реакцията й. Тя го гледаше яростно. Без съмнение се чувстваше предадена.
— Това бе… — Той въздъхна. — Няма да се повтори.
— Кое? Болката ли?
— Да. Тялото ти се бореше да запази непорочността си. Но ти не искаше да си останеш непорочна, нали?
Сега тя разбра.
— Не, но майка ми трябваше да ме предупреди, че ще има болка, вместо да ми каже, че ако имам късмет, ще се наслаждавам на брачното ложе, или по-точно на любенето. Според нея не всички жени били късметлийки. Очевидно аз също.
Рейфиъл се помъчи да сдържи смеха си. Прииска й се да го удари. Не беше смешно. Нещата започнаха толкова добре, а завършиха така печално…
— Е, приключихме ли?
— Надявам се, че не, за Бога! Имам чувството, че майка ти не те е запознала с всичко. Трябвало е да ти обясни, че тази работа няма нищо общо с късмета.
— А с какво тогава?
— С умението на любовника ти — ухили се той. — Да ти го докажа ли?
С тези думи той се раздвижи в нея. Очите й се отвориха широко. Усещането беше безумно приятно. Страстта отново я завладя бързо. Рейфиъл твореше чудеса с нея. Нима само вчера си мислеше, че е открила върховното удоволствие с него в каретата? Великолепният бавен ритъм, който й налагаше с члена си, докосваше нервни окончания, за чието съществуване тя не подозираше. Удоволствието беше толкова силно, толкова смазващо, че тя като ли че го усещаше с цялото си тяло. Най-накрая зародилото се напрежение трябваше да намери отдушник и Офелия избухна в пулсиращо блаженство, което я остави абсолютно омаломощена.