Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Тя смътно съзнаваше, че той е достигнал върха с нея. Сега я изпълваше такава чувствена отмала, че не й се искаше да помръдне. За миг изпита дълбока нежност към мъжа, когото още притискаше в обятията си. Странното чувство извика сълзи в очите й, но не от тъга. За пръв път усещаше нещо такова.
— Ти беше много лош — отбеляза Офелия, когато дишането й се успокои. Пръстите й приглаждаха нежно косата му.
— Да, така е — прошепна той във врата й. — Но нали имаше ефект? Сега пак си умиротворена.
— Нямам представа. Преизпълнена съм с удоволствие и не усещам нищо друго.
Рейфиъл се взря в очите й.
— Хареса ти, нали? — ухили се той.
— О, да, и още как! Не можеш да си представиш.
— О, мога! Или мислиш, че хората го правят само за да минава времето?
Тя се засмя. В момента настроението й беше толкова ведро, че направо не можеше да повярва. Изведнъж обаче й хрумна една неприятна мисъл:
— Очевидно е, че избухливостта ми тепърва ще се прояви.
— Да, но се обзалагам, че сега ще имаш много по-голям контрол над нея. Това бе смисълът, драга. Нормално е всеки човек да се ядоса от време на време. Но сега всичките ти огнени емоции няма да намират само излаза на гнева, който ги правеше твърде опасни.
— В такъв случай… не съм се нуждаела от тази проверка? — попита тя.
Той отново се ухили.
— С риск да наруша красивия момент — нежно целуна устните й, за да няма съмнение в казаното от него, — вероятно не. Нужно е обаче само да си спомниш вчерашното спокойствие, за да осъзнаеш, че любенето носи допълнителни предимства. Що се отнася до проверката на теорията ми, тя доказа, че можеш да проявяваш страстите си по друг начин. Не си ли съгласна?
— Да, наистина. Просто не вярвах на очите си.
— А сега?
— Отново съм блажено спокойна.
Той кимна.
— Значи в това отношение допълнителната проверка е била необходимост и е имала успех. Аз, разбира се, ти предлагам помощта си всеки път, когато имаш нужда да излееш страстта си.
— Колко си щедър.
— Такъв съм.
Шегите му я накараха да го прегърне. Всъщност беше изпитала такова желание още щом зърна усмивката му. В момента беше изключително благоразположена към него и го чувстваше близък както никой друг мъж. Приятелство или… Не, нямаше да навлиза в тези територии. Не искаше да мисли за чувствата си към него, при положение че щяха да си останат само познати. Редно беше да го увери в това. Нямаше нужда Рейфиъл да се тревожи, че тя ще реши да се възползва от случилото се.
Откъсна погледа си от неговия. Не й беше лесно да повдигне темата и се изчерви от напрежение.
— Що се отнася до станалото, не съм компрометирана, тъй че да не мислим повече за това. Така или иначе няма да се омъжа за теб. Отказвам да ощастливя баща си. Случилото се ще си остане строго между нас. Не е нужно никой да знае.
Той я гледаше учудено.
— Много си… благородна.
— Не, не съм. Много съм отмъстителна, но възмездието ми не е насочено към теб.
— Разбирам — намръщи се той.
Тя отгатна за какво мисли той.
— Дори не смей да обсъждаш взаимоотношенията ми с баща ми, липсата на такива или отмъстителността ми, която се крепи върху тях. Това засяга само мен и него и не е твоя работа.
— На една сладка и добросърдечна жена не биха й хрумнали подобни мисли — изтъкна той въпреки предупреждението й.
— Една сладка и добросърдечна жена не би имала баща като моя.
Рейфиъл потрепери.
— Туш.
ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Тя оправи дрехите си, сякаш в салона не се беше случило нищо непристойно. Рейф дори й помогна, като повдигна корсажа над гърдите й, полагайки нежна целувка. Офелия си вдигна чорапите, които се бяха свлекли до глезените й, едва не се засмя, когато установи, че още е с ботинки. Беше доста непохватно от негова страна да я остави напълно облечена. Не я интересуваше, но Рейф, изглежда, смяташе другояче.
Преди да отключи вратата, той я притегли в прегръдката си и я целуна.
— Някой път наистина трябва да го направим в истинско легло — рече със смутена усмивка. — Където ще мога да посветя нужното време на удоволствието ти. Бях припрян като някой хлапак с мъх по страните…
Тя притисна пръст към устните му.
— Уверявам те, че си гладко избръснат.