Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Вие разбирате — каза Македа, докато ние зяпахме с отворени уста към тази странна и чудесна гледка, — че този на стола беше царят. Другите, около него, са били офицерите му, стражите и жените. Когато е бил погребан, са докарали цялото му домакинство тук, с богатството му, накарали са ги да седнат около него и са ги убили. Издухайте праха и ще видите, че скалата отдолу още е напоена с кръвта им. Освен това има следи от сабя върху черепите им и по шийните им кости.
Куик, който бе по-любознателен, пристъпи напред и действително се увери в това твърдение.
— Брей! — каза той, като захвърли долу черепа на един мъж, който уморените палачи явно бяха зле накълцали. — Радвам се, че не съм служил на древните царе на Мур. Но същата игра продължава в по-малък мащаб и днес в Африка. Когато воювах на западния бряг, се сблъсках с нея. Само че там бедните нещастници бяха погребвани живи.
— Може би — каза Македа, когато забележките на сержанта й биха преведени. — Все пак не мисля, че моите хора биха харесали този обичай. — И тя се засмя леко, после добави: — Напред, приятели! Има много такива царе и маслото не гори вечно.
И така ние се придвижихме, като на разстояние двадесет крачки намерихме друг стол с разпръснати кости върху и около седалището му. Те лежаха всяка там, дето е била паднала, когато умрелият владетел се е разложил. Наоколо бяха скелетите на нещастниците, обречени да го придружат в последното му пътуване. Всеки скелет се намираше зад своя поднос със златни предмети или с просто съкровище. Пред стола на този цар лежаха и костите на едно куче с покрит със скъпоценности нашийник. Отново продължихме до трето погребение, ако може да се нарече така, и там Македа посочи скелета на мъж, пред който лежеше поднос, отрупан с очевидно медицински шишета, а между тях няколко груби хирургически инструмента.
— Кажете, лекарю Адамс — забеляза тя с усмивка, — бихте ли желали да сте придворен лечител на царете на Мур, ако това е било името на града им тогава?
— Не, господарке — отвърнах аз, — обаче бих желал да изследвам инструментите му, ако получа вашето разрешение.
И докато тя избърза напред, аз се наведох и напълних джобовете си. Тук мога да отбележа, че при по-късното изследване открих между тези инструменти, произведени кой знае преди колко хиляди години (по този въпрос между учените бушуват спорове), има много, които с известни подобрения са в употреба и днес.
Още малко може да се разкаже за тази странна и ужасна гробница. Преминавахме от владетел на владетел, докато накрая се изморихме да се взираме в кости и злато. Даже Куик се умори, който бе прекарал ранното си детство в подпомагане на баща си, селския клисар, и следователно като мен разглеждаше тези реликви с професионален интерес, макар и от друг ъгъл. Както и да е, той забеляза, че тази семейна гробница е необичайно гореща и може би, ако Нейно Величество благоволява, както той наричаше Македа, можеше да приемем останалите починали господа по списъка, като въпросника в атестата на новобранеца.
Обаче точно тогава пристигнахме до №25, според моето изчисление, и трябваше да се спрем и зачудим, защото ясно бе, че този цар е бил най-великият от всички, тъй като около него лежаха два или три пъти повече убити и огромно количество имане, част от него под формата на малки статуи на мъже и жени или може би богове. Все пак странно бе, че той бе гърбав и с огромен череп, почти изрод наистина. Може би умът е възприел от ненормалните свойства на тялото му, тъй като не по-малко от единадесет малки деца са били пожертвувани при погребението му. Две от тях, съдейки по кривите им кости, трябва да са били негови. Човек се чуди какво е било в Мур и околните територии, които тогава са признавали неговото господство, когато цар Гърбушко е управлявал. Уви! Историята не е записала.
Глава X
Куик запалва кибрит
— Тук започваме да завиваме, защото пещерата е огромен кръг — каза Македа през рамото си.
Обаче Оливър, към когото се обърна, бе я пуснал и се занимаваше с наблюдения зад погребалния стол на гърбавия с инструмент, който извади от джоба си. Тя го последва и запита с любопитство, какво може да бъде това и защо той го използува тук.
— Наричаме го компас — отговори той — и ми показа, че отвъд лежи изток, където изгрява слънцето. Посочва ми също на каква височина над морето сме — голямата вода, която никога не си виждала, о Дете на Царе. Кажи сега, ако преминем през тази скала, какво трябва да намерим навън?
— Идола на Фунг с лъскавата глава — отвърна тя, — когото сте видели, преди да хвърлите във въздуха портата на града Хармак. Обаче колко надалеч е, не зная. Приятелю Адамс, помогни ми да напълним отново лампите, защото догарят и всичките тези мъртъвци биха ни били лоша компания в тъмнината. Най-малкото така мислят моите хора, но никой от тях не смее да влезе на това място. Когато го открихме за пръв път, само преди няколко години, и видяха обитателите му, те избягаха и ме оставиха сама да им правя компания. Погледнете, хей там са моите стъпки в праха.